Място на работа във връзка с временната, надомната и работата от разстояние

„Работното място” се определя от предприятието ползвател и може да бъде изменяно по всяко време от него; естествено е, че то няма да уведомява ежедневно предприятието, осигуряващо временна заетост, в коя стая, цех, склад и т.н. полага труда си служителят. А „мястото на работа” обикновено ще съвпадне с адреса на предприятието ползвател. Щом чл. 107р, ал. 1 КТ включва като необходимо договорно съдържание на тези трудови договори, че „работникът или служителят ще бъде изпратен на временна работа в предприятие ползвател”, то мястото на работа ще е именно това предприятие, в общия случай – седалището му. Законодателят явно допуска и възможността към момента на сключване на трудовия договор с предприятие, осигурващо временна работа, да не е определено конкретното предприятие ползвател или поне мястото, където ще се полага трудът, защото според чл. 107с, ал. 3 КТ работникът или служителят има право писмено да откаже работа в предприятие ползвател, когато тя се намира в друго населено място. Очевидно, ако предварително знае, че ще му бъде предложена работа в друго населено място и не желае да я приеме, работникът или служителят изобщо няма да сключи такъв договор.

Съгласно чл. 107в, ал. 2, т. 1 КТ в договора за надомна работа се определя и местонахождението на работното място. Въпросите относно работното място, неговото техническо оборудване и поддържане при дистанционната работа са уредени в чл. 107и КТ. Изобщо при тези договори практически важно е значението на работното място, а не толкова на мястото на работа (което по общо правило може да е седалището на предприятието). В отклонение от принципа, че работното място се определя от работодателя, тук то се установява договорно и не може да бъде променяно без съгласието на двете страни по трудовото правоотношение.