Промени в Наредба 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл 62, ал. 5 от КТ

С промените е въведено задължение на работодателите и предприятията, които осигуряват временна работ,а да подават уведомления в НАП при командироване или изпращане на работници или служители в рамките на предоставянето на услуги по чл. 121а от КТ. Чрез предоставянето на своевременна информация в уведомленията и след промените ще се обезпечат осигурителните права на командированите или изпратените на работа в чужбина за извършване на услуги по чл. 6а от КСО.

 
Съгласно чл. 6а, ал. 1 от КСО, осигурителните вноски за командированите или  изпратените по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент на ЕО № 883/2004 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава.
 
 
По силата на чл. 5, т. 4, буква „в“ от Наредба № 5 при командироване в рамките на предоставянето на услуги работодателите следва да посочват в уведомлението като код на населеното място по ЕКАТТЕ "00000".
 
В уведомлението като основанията за трудовия договор се включва и код за допълнително споразумение, сключвано при командироване в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл. 121, ал. 1, т. 1 от КТ и код за трудов договор, сключван от предприятие, което осигурява временна работа, при изпращането на работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава членка на Европейския съюз, а именно:
- Код 17 – код за трудов договор, сключен от предприятие, което осигурява временна работа, при изпращането на работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава членка (трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 или т. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ);
- Код 18 - код за допълнително споразумение, сключвано при командироване в 121а, ал. 1, т. 1 от КТ в рамките на предоставяне на услуги.
 
 
Преди промяната в наредбата не се изискваше при прекратяване на трудовите договори да се посочва основанието за прекратяване на трудовия договор. А то е от съществено значение при ползването на някои трудови и осигурителни права от осигурените лица. Поради това работодателите трябваше да доказват с документи основанието за прекратяване на трудовите правоотношения при ползване на парични обезщетения за безработица.
 
С направените допълнения в чл. 5, т. 3 от наредбата се създава буква „ж“, с което в уведомлението се създава поле, в което се записва основанието за прекратяване на трудовия договор.
 
 
Промените в наредбата налагат и промени в бланката на уведомлението, която се подава от работодателите по реда на Наредба №5.
 
В поле 16 се записва датата на прекратяване на трудовия договор.
 
В поле 17 се записва основанието, на което се прекратява трудовия договор. 
 
Целта за подаването на данните за прекратяването на трудовите договори е да се облекчи процедурата за осигурените лица, когато кандидатстват за отпускане на обезщетение за безработица от НОИ, тъй като вече ще може да се извършва служебна проверка на осигурителния стаж и осигурителния доход, както и основанието за прекратяването на трудовото правоотношение. Това са важни параметри за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица.
 
В указанията за попълване на уведомлението са посочени 64 кода и основанията в различните закони за прекратяване на правоотношенията, които трябва да бъдат записани в поле 17.
 
Наредбата влиза в сила от 01-ви март 2021 г.