Преместване на друга работа при трудоустрояване

Основанието за трудоустрояване на работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, е предписанието на здравните органи. По своята същност това предписание е административен акт, който създава задължение и за двете страни по трудовото правоотношение и изпълнението му не зависи от тяхната воля. Въз основа на предписанието работникът или служителят се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия.

Фактическото изпълнение на предписанието следва да се извърши със заповед на работодателя. В тази заповед трябва да се посочат основанието за трудоустрояване, т.е. предписанието на здравните органи, въз основа на което се извършва преместването, длъжността, на която се премества лицето, и срокът, за който се премества на новата работа.

В съответствие с чл. 317, ал. 2 и 3 КТ работникът или служителят няма право да изпълнява работата, от която се премества, а работодателят е длъжен да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести трудоустроения работник или служител на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на това свое задължение работодателят дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение. Работникът или служителят, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или в друго предприятие, няма право на обезщетение по предходното изречение.

За разлика от заповедта на работодателя за преместване в изпълнение на предписанието на здравните органи, промяната на трудовото правоотношение по чл 119 от КТ може да се извърши само по писмено съгласие между страните по него. По правната си природа изменението по чл 119 от КТ представлява договор между страните по правоотношението, с който те изменят определени елементи от договорното му съдържание. От момента на постигане на съгласие за промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни с измененията, за които страните са постигнали съгласие. Както е видно, преместването на друга работа при трудоустрояване не предполага споразумение по чл 119 от КТ, тъй като при трудоустрояването липсва елементът взаимно съгласие на страните. Ето защо трудоустрояването трябва да стане със заповед на работодателя след получаване на предписанието на здравните органи, което двете страни по трудовото правоотношение са длъжни да изпълнят. При спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходящата работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието (чл. 3 от НТ).

При разглеждането на въпроса за същността на трудоустрояването трябва да се има предвид и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояването (НТ). Когато работникът или служителят е трудоустроен за определен срок в същото предприятие, той запазва работата, която е изпълнявал преди трудоустрояването, и се връща на нея, след като трудоспособността му се възстанови.

С уважение:
 

Още за трудоустрояване: