Прекратяване поради забавяне на заплатите

Често работодателите не изплащат в срок дължимите възнаграждения на работниците и служителите. В тези случаи има възможност да се потърси трудовото възнаграждение по съдебен път или лицето да прекрати трудовия договор без предизвестие, което му дава и някои допълнителни права.
 
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят има право да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетението по Кодекса на труда. Няма изискване забавянето да е многократно. Може и при еднократно забавяне да се приложи това основание. Но трябва да са спазени и някои други задължителни изисквания.
 
Трудовото възнаграждение или обезщетението по Кодекса на труда може да бъде в парична или натурална форма и обхваща основното и допълнителните възнаграждения.
 
Сумите трябва да бъдат изискуеми, т.е. те да са дължими.
 
Не е регламентирано колко време може да бъде забавянето. Достатъчно е то да не е извършено на датата и да има закъснение. Неизплащането не трябва да бъде по вина на работника или служителя, поради това, че той не се е явил да си получи възнаграждението, а да е по вина на работодателя.
 
Ако закъснението не е по вина на работодателя, а по други причини, например по вина на банките, природни бедствия, прекъсване на съобщенията и т.н., тогава работникът или служителят няма право да прекрати трудовия договор без предизвестие.
 
Прекратяването се извършва писмено със заявление от работника или служителя, в което той посочва причината за волеизявлението си, което връчва на работодателя. Това е моментът на прекратяване на трудовия договор.
 
Работодателят дължи обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размера на действителните вреди при срочно трудово правоотношение.

С уважение:

Още за прекратяване на трудов договор: