Право на платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време за служителка, ползваща отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Съгласно чл.  155, ал.  4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, като размерът му се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, може да установява ненормиран работен ден.

Ненормиран работен ден се установява със заповед на работодателя, към която се прилага списък на длъжностите, за които се отнася този режим. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 – не по-малко от 30 мин. - и на почивка, не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време – чл. 139а, ал. 5 от КТ. В чл.  139а, ал. 6 от КТ е предвидено, че общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време, а именно: работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; работници или служители, ненавършили 18 години.

За длъжностите, на които работодателят е установил ненормиран работен ден със своя заповед, законът предвижда допълнителен платен годишен отпуск, на основание чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ, който да компенсира работата, извършена в повече след изтичането на редовното работно време на служителя.

За да имат право на допълнителен платен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ, работниците и служителите трябва да са работили, или да е предвидено, че те ще работят и след изтичането на редовното работно време.

Следователно, ако лицата са били в законоустановен отпуск, какво е в случая с ползването на отпуск при временна неработоспособност и отпуск поради бременност и раждане, а също и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, то тези лица не са и не биха могли да работят в повече от установеното за тях работно време и за този период те няма да имат право на допълнителен платен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ.

С уважение:

Още за право на платен годишен отпуск:

Нормативна рамка

КТ