Натрупани от предходни години неползвани дни платен годишен отпуск

Общият принцип на ползване на платения годишен отпуск предвижда, че работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено. Съгласно настоящата правна уредба правото на ползване на платения годишен отпуск се погасява по давност в 2-годишен срок (чл. 176а от КТ). Въпросът за давностен срок за погасяване право на ползване на платен годишен отпуск е променян през годините и вероятно от там възникват някой проблеми с дългогодишните служители. До 1992 г. в Кодекса на труда е съществувал 3-годишнен давностен срок, с изтичането на който се погасяваше правото на ползване на платения годишен отпуск. През 1992 г. давността е била премахната, след което работниците и служителите са могли да използват отложения отпуск до прекратяване на трудовото правоотношение със същия работодател. Отново през 2010 г. се въвежда давностен срок от 2 години и изискване за ползване на платения годишен отпуск по предварително изготвен и утвърден от работодателя график. С промените в Кодекса на труда от юли 2015 г. отново се измениха разпоредбите, регламентиращи начина, реда за ползване, отлагане и погасяване на платения годишен отпуск, при запазване на режима на давността. Отпаднаха графикът за ползване на отпуски и ограничението при отлагане на платения годишен отпуск, въведени след 2010 г.

Настоящия ред за отлагане на платения годишен отпуск е следният:

Чл. 176а от КТ предвижда две хипотези, във връзка с погасяване на правото на платен годишен отпуск:
1. при неизползване и
2. при отложен отпуск;

В двата случая началото на давностния срок започва от различен момент.

Началото на двегодишния давностен срок за погасяване на неизползвания платен годишен отпуск започва да тече от края на годината, за която отпускът се е полагал (чл. 176а, ал. 1 от КТ).

При отложения платен годишен отпуск е предвиден друг начален момент (чл. 176а, ал. 2 от КТ) – от края на годината, в която работникът или служителят се е завърнал на работа, в случай че ползването на отпуска е отложено поради ползване на друг вид отпуск.

При първата хипотеза на чл. 176а, ал. 1 от КТ законодателят е предвидил, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Това означава, че в разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвиден срок за погасяване само на неизползвания платен годишен отпуск. Той, независимо от причините за неизползването, се погасява с две годишна давност. Причина за неизползването може да бъде нежелание на работника да поиска да ползва отпуска си. Работникът или служителят може да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 173, ал. 5 от КТ). Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Към неизползвания платен годишен отпуск, който се погасява с 2-годишна давност, по отношение на погасяването му по давност, в срока на чл. 176а, ал. 1 от КТ, следва да се добави и отложения отпуск, по искане на коя да е от страните по трудовото правоотношение: от работодателя - поради важни производствени причини (чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ) и отлагането му от работника, но само в хипотезата на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ - по искане на работника или служителя, със съгласието на работодателя.  

И при двете хипотези на отлагане на ползването на платения годишен отпуск давностният срок е две години и започва да тече от края на годината, за която се полага отпускът. Следва да се има предвид, че платеният годишен отпуск се предоставя, за да се ползва. В посочените две хипотези причината за неползването е волята на  страните: на работодателя или на работника. Дори когато тази страна е работодателят, давността е двегодишна, въпреки че с отлагането на отпуска работодателят ограничава правото на работника или служителя да ползва полагаемия му се за съответната година отпуск.

Разпоредбите на чл. 176, ал. 2 и ал.3  от КТ гарантират правата на работниците и служителите да ползват с предимство стария платен годишен отпуск, от предходната година. Те предвиждат ред, по който може с предимство да се ползва през първите 6 месеца, считано от края на календарната година, както отложения, така и неизползвания отпуск. Това е и единствената норма, която предвижда отложеният или неизползван платен годишен отпуск от предходната година да се ползва с предимство, по преценка на работника, през настоящата година. Все пак е важно да се подчертае, че ако работникът не се възползва от правото да ползва с предимство неизползвания от предходната година отпуск в първите 6 месеца от годината, той не се погасява по давност преди изтичане на две години от края на годината, за която се полага. До този срок неизползвания или отложения платен годишен отпуск подлежи на ползване или обезщетяване при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 37а от НРВПО ежегодно работодателят следва да уведомява работниците за дължимия им се и непогасен по давност платен годишен отпуск, който те имат право да ползват през съответната година. След като отпускът се погаси по давност, той не се включва в отпуска по чл. 37а от НРВПО.

В определени от закона случаи – в чл. 173, ал. 4 от КТ, отпуск се предоставя по инициатива на работодателя, без да е налице воля и съгласие от страна на работника. Според чл. 173, ал. 4 от КТ,  работодателят може едностранно да разпореди ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите при три хипотези, една от които е след покана от работодателя. Изисква се отправяне от страна на работодателя на писмена покана до конкретен/ конкретни работник/ работници за ползване на отпуска до края на календарната година, за която се полага. Когато работникът не е ползвал отпуска до края на годината за която се полага, работодателят може през следващата година да му предостави принудително дължимия и неизползван платен годишен отпуск от предходната година.

Тези две възможности дават право на всяка от двете страни да налага ползването на отпуск от прудходната година с предимство. С това отговарям на въпроса Ви отпуската как се чисти: първо старата и след това новата. Няма заложена такава законова последователност, но с помощта на разпоредбите на чл. 176, ал. 2 и 3 и чл. 173, ал. 4, предложение трето от КТ, работникът и работодателят могат да наложат, при спазване на процедурите, да се ползва с предимство отпуск от предходната година.  

Началният срок за давността е различен, когато отпускът не е ползван поради обективни причини – поради това, че през този период работникът или служителят е ползвал друг вид законоустановен отпуск. В този случай давностният срок отново е две години, но началният момент, от който започва да тече давността е различен. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. От чл. 38а от НРВПО става ясно, че началото на давността се отлага само поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя. В този случай давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

Предвидената в закона 2-годишна погасителна давност не се прилага за неползвания платен годишен отпуск, полагаем се за периода до 31.12.2009 г. и може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл е и Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, 91 от 19.11.2010 г.). Отпуск за периода до 31.12.2009 г. може реално да се ползва от работника или служителя през време на трудовото правоотношение, а при неговото прекратяване подлежи на обезщетяване по чл. 224 от КТ.

Само при прекратяване на трудовото правоотношение неизползваният от работника или служителя платен годишен отпуск в границите на 2-годишния давностен срок на общо основание подлежи на парично обезщетение съгласно реда, предвиден в чл. 224 от КТ и чл. 42, ал. 4 от НРВПО: размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Може да се ползва и обезщетява само непогасеният по давност платен годишен отпуск. Според чл. 178 от КТ се забранява компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Нормата е създадена, за да гарантира, че по време на съществуване на трудовото правоотношение платеният годишен отпуск ще се ползва и едва след прекратяване на трудовия договор ще се обезщети неизползвания отпуск. Погасения по давност отпуск не може нито да се ползва, нито да се обезщетява при прекратяване на трудовото правоотношение. 

Когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползват платен годишен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер (чл. 33, ал. 2 от НРВПО).