Право на майчинство за СОЛ с ТЕЛК

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), самоосигуряващите се лица, за времето, през което полагат труд, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 4 от кодекса, те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство по свое желание. В случая не е от значение факта, че лицето е с определена временна неработоспособност с експертно решение на ТЕЛК.

Самоосигуряващото се лице определя вида на осигуряването си с подаване на декларация в НАП съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Осигуряването за самоосигуряващите се лица възниква от деня, в който започват трудовата си дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани самоосигуряващите се лица, се декларира с декларация, която се подава в НАП (ОкД-5).

За да има право самоосигуряващото се лица на парично обезщетение по майчинство, необходимо е да е осигурено към момента на настъпилия риск за фонд „Общо заболяване и майчинство“, и да има поне 12 месеца назад осигуряване във този фонд, като тези месеци не е необходимо да бъдат последователни.

Аз считам, че лицето няма да има право на парично обезщетение поради бременност и раждане, защото не е било осигурявано за ДОО, а само за здравно осигуряване към момента на настъпването на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Определената в решението на ТЕЛК временна неработоспособност няма значение в случая и не е основание да не се прилагат общите разпоредби за самоосигуряващите се лица, относно правото на парично обезщетение по бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

С уважение:

Промяна на длъжност на служителки в майчинство

Нормативна рамка

КСО