Практически проблеми на бащинството

Още за бащинство:

Подаване на документи към НОИ за ползване на отпуск за бащинство

Трудовото право урежда различни видове отпуски и други права на майките, а за осигурителното право майчинството е осигурен социален риск по краткосрочното обществено осигуряване, настъпването на който се свързва с право на различни обезщетения за лицето. Така и двата правни отрасъла отчитат особената важност на създаването на нов живот както в индивидуален, така и в обществен план. Най-общо казано, правовият ред гарантира запазването на трудовото правоотношение на майката за периода на бременността, раждането и за част от времето за отглеждане на детето (ако майката е работничка или служителка по трудово правоотношение) и необходимите средства за издръжка за съответните периоди (ако е осигурена за този риск).

На фона на детайлната уредба на трудовите и осигурителните права на майката, правата на бащата са по-скромни. Това законодателно решение, разбира се, има своята първопричина в природните закони – бременността и раждането поставят в състояние на временна неработоспособност майката, а не бащата. Затова и той не може да използва отпуските, които имат биологично основание (бременност, раждане, възстановяване на майката-родилка), но няма пречка да използва тези със социално предназначение (полагане на грижи за детето). Практиката показва, че съществуващите възможности в тази насока се използват все по-често, а традиционното схващане, че грижите за децата са ангажимент най-вече на майката, отстъпва пред по-прагматичните разбирания в съвременното общество. Ако майката получава по-високо възнаграждение от бащата и/или не може да си позволи продължително отсъствие от работа, без да рискува кариерното си развитие, е напълно възможно грижите за детето да се поемат преимуществено от бащата. Когато той работи по трудово правоотношение, може да използва предвидените в Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските права на различни видове целеви отпуски за отглеждане на дете, съответно ще попадне в персоналния кръг на работниците и служителите, ползващи предварителна закрила при уволнение за времето на разрешения отпуск. За настъпването на осигурителноправни последици ще е от значение най-вече обстоятелството дали бащата е осигурен за риска „общо заболяване и майчинство“.
 

Този отпуск е уреден в чл. 163, ал. 8 от КТ и е в размер на 15 календарни дни, считано от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Целта му е да се предостави възможност на бащата да участва в грижите за детето през първите дни от живота му. Поради специалното предназначение на отпуска той не може да се отлага за по-късен момент. Бащата може да поиска например отпуск при раждане на дете, считано от третия ден след датата, на която детето е изписано. Но в такъв случай той ще може да ползва само останалите 13 календарни дни – толкова дни, колкото посочи в заявлението.

Няма значение дали майката и бащата се намират в брачна връзка. Когато те нямат сключен граждански брак, за ползването на отпуска от бащата е необходимо двамата да живеят в едно домакинство и бащата да е припознал детето. Уредбата на този вид отпуск е един от все още малкото примери в българското законодателство, при които се придава правно значение на фактическото съжителство. Следва да се подчертае обаче, че отпускът е право на биологичния баща на детето и не може да се ползва от друго лице, с което майката съжителства, но не е баща на детето (или не го е припознал).

Съгласно чл. 45а от НРВПО отпускът при раждане на дете по чл. 163, ал. 8 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на бащата. Към заявлението се прилагат копие от акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Това ще са случаите, когато липсва някой от изискуемите за разрешаването на отпуска документи.

Редица практически проблеми могат да възникнат, ако раждането не е станало в лечебно заведение. В трудовоправната ни литература се застъпва, че ако раждането не е станало в лечебно заведение, отпускът би следвало да се разрешава от момента на раждането. Тази идея е разумна, но при липса на изрична законова уредба крие един очевиден риск: работодателят просто да откаже на бащата отпуска на формално основание – липсата на документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето съгласно чл. 45а, ал. 1 от НРВПО.

Разглежданият отпуск се прекратява, ако отпадне основанието за ползването му, т.е. полагането на грижи за детето. Затова бащата е длъжен незабавно да уведоми с писмено заявление предприятието, в което работи, ако по време на ползването на отпуска бракът бъде прекратен с влязло в сила съдебно решение; бащата престане да живее в едно домакинство с майката на детето; детето бъде дадено за осиновяване; детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка; детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; детето почине. Всъщност, предвид относително кратката продължителност на този отпуск, част от предвидените хипотези на прекратяването му изглеждат слабо вероятни от житейска гледна точка. Например ако „бащата престане да живее в едно домакинство с майката на детето“, едва ли ще уведоми за това работодателя си в рамките на 15-дневния срок от изписването на детето от лечебното заведение. По-вероятно е прекратяването на отпуска в хипотезите на предаване на детето за осиновяване или настаняването му в заведение на пълна държавна издръжка, доколкото при тях лесно може да се установи датата, на която е настъпило съответното събитие. Що се отнася до хипотезата на смърт на детето, при нея ще възникне право на друг вид отпуск – по чл. 157, ал. 1, т. 3 от КТ.

Бащата може да прекрати ползването на отпуска и без да са налице горните основания, чрез подаване на заявление до предприятието, в което работи. Не е необходимо мотивирането на това заявление, но възможни причини биха били например неотложни служебни задачи, които налагат връщането на бащата на работа, или пък включването на друг близък роднина (баба, дядо и т.н.) в грижите за отглеждане на детето.

Отпускът на бащата при раждане на дете е платен, като за времето на ползването му се изплаща обезщетение от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 50, ал. 6 от КСО, „осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато отговаря на условията по чл. 48а.“ Вероятно нормата можеше да се формулира с по-малко препращания, за да е по-разбираема за адресатите си. Накратко, казаното в цитираната разпоредба означава, че обезщетението за бащата се изчислява като това за майката при бременност и раждане, а предпоставка за възникване на правото е предходен 12-месечен осигурителен стаж на лицето като осигурено за този риск.
 

Този вид отпуск е придобил гражданственост и като „прехвърляне на майчинството“, защото по същността си не представлява самостоятелно право на бащата (като отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ), а заместване в правото на отпуск на майката. Съгласно чл. 163, ал. 10 от КТ със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Това е остатъкът от отпуска за бременност и раждане. Уредбата е доразвита в чл. 45б от НРВПО.

Този вид отпуск може да се използва само от бащата на детето, а не и от други близки роднини (бабите и дядовците). Правото да ползват такъв отпуск за тях възниква, ако бащата е неизвестен или починал (вж. чл. 163, ал. 10, изр. второ и трето).

Не е необходимо бащата и майката на детето да са съпрузи, нито да живеят заедно. Предпоставките за ползване на отпуска са изричното съгласие на майката, изразено в писмена декларация по образец (приложение към НРВПО) и навършване на 6-месечна възраст от детето. Очевидно законодателят е преценил, че поверяването на грижите за новороденото в по-ранен момент, било то и на бащата на детето, е неудачно. Тъй като отпускът е „производен“ от правото на отпуск на майката, за бащата няма да възникне такова право, ако майката няма право на отпуск за бременност и раждане, защото няма качеството работничка или служителка (Писмо на МТСП № 0412-98/05.05.2012 г.). Съответно за времето, през което бащата ползва отпуск по чл. 163, ал. 10 от КТ, отпускът на майката се прекъсва (чл. 163, ал. 13 от КТ). Ползването на отпуска от бащата обаче не се прекратява, когато майката ползва друг вид отпуск (чл. 45б, ал. 7 от НРВПО). Така например, докато бащата ползва „прехвърления“ отпуск от майката, няма пречка тя да ползва платения си годишен отпуск и двамата родители да полагат съвместно грижи за детето.

Майката има право по всяко време да оттегли даденото от нея съгласие по чл. 163, ал. 10 от КТ с писмено заявление до предприятието, в което работи, и до предприятието, в което работи бащата, и да продължи да ползва лично отпуска за бременност и раждане до изтичането на периода от 410 дни. Към заявлението до предприятието, в което тя работи, се прилагат акт за раждане на детето и декларация по образец – приложение към НРВПО.

Наредбата за работното време, почивките и отпуските въвежда сходни хипотези на прекратяването на този отпуск на бащата с разгледаните по-горе за отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ. Това са случаите, при които отпада основанието за ползване на отпуска (полагане на грижи за детето) като лишаване от родителски права на бащата, предаване на детето за осиновяване, настаняването му в детско заведение на пълна държавна издръжка, настаняване по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, смърт на детето. Към тях са добавени и хипотезите на оттегляне на съгласието от майката, респ. продължаване на ползването на отпуска от нея, както и прекратяването на трудовото ѝ правоотношение. В последния случай правото на бащата също се загубва, защото е производно от това на майката. Естествено, основание за прекратяване на ползването на отпуска ще е и прекратяването на трудовото правоотношение на бащата (ако той е работник или служител по трудово правоотношение).

Възможно е бащата да прекрати ползването на отпуска и по своя инициатива. Това става с подаване на писмено заявление до предприятието, в което работи.

Този вид отпуск също е платен, като за времето на ползването му се изплаща обезщетение по КСО. Уредбата е сходна с разгледаната в предишната точка: според чл. 50, ал. 7 от КСО осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10 и 12 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.


И при този отпуск става дума за прехвърляне на права на майката на други лица, като е възможно това да е бащата на детето, както и някой от родителите на майката или на бащата. За целта е необходимо майката да има право на отпуск по чл. 164 от КТ и да даде съгласието си за ползването му от посочените лица, ако те работят по трудово правоотношение.

Правото на този отпуск възниква след изтичането на отпуска за бременност и раждане (дори и когато той не е бил /изцяло/ използван) и може да се ползва до навършване на 2-годишна възраст от детето.

Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 от КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си (чл. 46, ал. 1 от НРВПО). Когато заявлението се подава от бащата или другите правоимащи лица, към него се прилага и декларация – съгласие на майката. Тя има право по всяко време да оттегли с писмено заявление до предприятието, в което работи, даденото от нея съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 164 от КТ.  (Бащата изцяло „замества“ майката в правото ѝ на отпуск, ако тя заболее тежко или почине (чл. 167, ал. 1 от КТ), включително по отношение даването на съгласие за ползване на отпуска от баба или дядо на детето (вж. чл. 48 от НРВПО). В тези случаи към молбата за ползване на отпуска се прилага и акт за смъртта на майката или акт от здравните органи, който установява заболяването на майката и срока, за който е необходимо отпускът да бъде предоставен на лицата по чл. 167, ал. 1 от КТ.)

В разглежданата хипотеза на ползване на този вид отпуск от бащата основанията за прекратяването му са сходни с разгледаните по-горе за другите видове отпуски: ако майката реши да ползва лично отпуска или да даде съгласието си за ползването му на друго лице (напр. на своята майка); при настаняване на детето в детско заведение, включително детска ясла; при даването му за осиновяване; при смърт на детето. Прекратяването на трудовото правоотношение на майката също е основание за прекратяване на отпуска. Бащата може да прекрати ползването на отпуска и без наличието на някое от горните основания, с писмено заявление до предприятието, в което работи.

За времето на ползване на този отпуск се изплаща обезщетение от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Размерът на обезщетението се определя ежегодно със ЗБДОО, като за последната година беше 650 лв. Когато нито майката, нито бащата (съответно баба или дядо) ползват разглеждания вид отпуск, или лицето, което го ползва, прекъсне ползването му, на работничката или служителка – майка на детето се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер на 50 на сто от обезщетението, което се изплаща при използване на отпуска (чл. 54 от КСО).
 

Този вид отпуск е познат като „родителски“ отпуск и представлява субективно право на родителите на деца в по-ниска възраст, за да могат да полагат грижи за тях. Отпускът е неплатен, но се зачита за трудов стаж. Уреден е в чл. 167а от КТ и чл. 49 – чл. 47д от НРВПО.

От гледна точна на изследваните тук трудови права на бащата във връзка с раждането и отглеждане на дете е важно да се отбележи, че отпускът е уреден като субективно право на всеки от родителите, възникващо след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Предпоставки за използването му са: лицето да работи по трудово правоотношение, да са използвани отпуските за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Размерът е до 6 календарни месеца за всеки от родителите. Пълният размер от 12 месеца за двамата родители ще се трансформира в право само на бащата, ако той е самотен родител (не се намира в брак с майката и не живее в едно домакинство с нея, тя е лишена от родителски права с влязло в сила решение на съда или е починала).

За ползването на собственото си право на отпуск бащата подава писмено заявление до работодателя си, в което декларира желаната начална дата на използване, продължителността на искания отпуск и обстоятелството, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167аот КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира още, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. За тези отпуски се води специална отчетност при работодателите, които са ги разрешили. Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.

Всеки от родителите може да ползва и до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие. При ползване на тези допълнителни 5 месеца от отпуска на майката, отново е налице встъпване на бащата в нейни права. В тези случаи към заявлението, подавано от бащата, се изисква и приложено съгласие на майката за ползването на „нейната“ част от отпуска.
 
Краткият преглед на трудово- и осигурителноправните последици на бащинството показва, че законодателят зачита правото на избор на родителите кой от тях да полага преимуществено грижи за детето в първите месеци и години от неговия живот. Препоръчително би било законодателят да обмисли и още една стъпка в тази насока и да преразгледа ограничението за „прехвърляне“ на майчинството преди навършване на 6-месечна възраст на детето. Така ще се доведе докрай идеята, че бащата може да използва всички елементи на отпуските във връзка с раждането и отглеждане на дете, които имат социално, а не само биологично предназначение. Подобно изменение не би нарушило и законовата концепция за съчетаване на собствени субективни права на бащата с възможността да ползва определени права на майката, при изрично съгласие от нейна страна.

доц. д-р Андрей Александров