Документи за отпускане и изчисляване на парични обезщетения за майчинство

Още за майчинство:

Парични обезщетения за майчинство - видове и периоди на изплащане

- Болнични листове за 135 календарни дни, представени от лицето на работодателя си;
- Данни от болничните листове за 135 календарни дни, постъпващи по електронен път от органите на медицинската експертиза;
- Данните от регистрите в НОИ- на осигурителите, самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за ДОО, от регистър “Парични обезщетения и помощи от ДОО” и т.н.
- Декларация по образец, съгласно приложение № 1 към НПОПДОО, представена от осигуреното лице на осигурителя – за всеки болничен лист след 42-я ден от раждането;
- За всеки болничен лист – удостоверение относно правото на парично обезщетение, приложение № 9 към НПОПДОО - от осигурител (за осигурените лица) и за самоосигуряващите се лица;
- Заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и 5 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни по образец, приложение № 2 към НПОПДОО;
- Заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50а от КСО за остатъка до 410 календарни дни по образец, приложение № 2а към НПОПДОО
- Удостоверение по образец, приложение № 10 - от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
- Други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.
 
Документите и данните, които трябва да се представят са описани в чл. 3, чл. 4, чл. 9, чл. 11 от НПОПДОО
 
В НПОПДОО са променени всички приложения от 1 юли 2018 г. , а има и нови приложения и при подаване на данни след 19 юли 2018 г. трябва да се имат предвид променените и новите приложения към наредбата.

 
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.
 
Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от КСО.
 
Средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при определяне на нетното възнаграждение се вземат предвид, ако върху тях се внасят осигурителни вноски и за фонд „Общо  заболяване и майчинство“. Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски за всички рискове. 

 
При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете, обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

 
Периодът, от който се определя базата за изчисляване на паричното обезщетение за бременност и раждане, обхваща 24 последователни календарни месеци, предхождащи месеца, през който е началото на отпуска поради бременност и раждане. За времето, през което лицето е работило и е получило възнаграждение, се включва доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 5 от КСО, за времето, през което лицето не е било осигурено по българското законодателство, включително и когато е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата.
 

Съгласно чл. 50а и чл. 49 от КСО и чл. 31-35 от НПОПДОО, при неизползване на отпуска от 135-я ден до 410-я ден, когато лицето е получавало парично обезщетение за бременност и раждане до 135 –я ден, паричното обезщетение по чл. 50а е в размер 50 на сто от изчисления дневен размер на обезщетението за бременност и раждане.
 
Когато лицето е осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска бременност и раждане, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение след изтичането на 135-ия календарен ден, паричното му обезщетение продължава да се изчислява и изплаща в пълен размер по това правоотношение в случай, че лицето започне работа след изтичането на 135-календарен ден и по второ правоотношение/основание за осигуряване и не ползва отпуск по него. В този случай лицето няма право на парично обезщетение по чл. 50а от КСО по второто правоотношение/основание за осигуряване.
           
Когато лицето работи по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване към началото на отпуска поради бременност и раждане, и е осигурено за общо заболяване и майчинство, паричното обезщетение се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията.
 
Необходимо е да се представят пред всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове за бременност и раждане и отделни заявления-декларации, приложение № 2 към НПОПДОО.

Може ли лице, което ползва отпуск за бременност и раждане да започне да работи по граждански договор и едновременно с това да получава полагащото се парично обезщетение?
 
Съгласно чл. 48а и 52а от КСО право на парично обезщетение за майчинство имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно посочените разпоредби осигуряването е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица нямат нито задължение, нито право да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.Полагането на труд без трудово правоотношение (граждански договор), не е пречка за получаване на паричното обезщетение по майчинство.


Осигуреното лице трябва да представи на работодателя заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 от КСО и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на основание чл.  53в, ал. 2 от КСО до 15 календарни дни по образец, приложение № 3 към НПОПДОО.

Работодателят трябва да представи  удостоверение, приложение № 10 за осигурените лица  или приложение № 11 към НПОПДОО – за самоосигуряващите се лица.

В зависимост от конкретния случай НОИ може да поиска и  други специфични документи.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация, приложение № 3 на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

Работник става баща и носи удостоверение от болницата, където е извършено раждането, че му се полагат 15 дни платен отпуск по чл. 163, ал.8 от КТ, считано от датата на изписване на детето с майката от болницата.
           
Бащата има право на парично обезщетение от НОИ за времето, през което е в отпуск, но не получава заплата за същото време.  За  придобиване право на парично обезщетение при раждане на дете за 15 календарни дни от бащите е необходимо  към началото на отпуска при раждане на дете бащата да са осигурен за общо заболяване и майчинство, да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство и  да му е разрешен отпуск при раждане на дете.
           
Паричното обезщетение на бащата при раждане на дете се изчислява както паричното обезщетение на майката при бременност и раждане. Дневното парично обезщетение при раждане на дете се определя по същия начин както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен доход на бащата за 24 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата, считано от която е разрешен отпускът. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответния период.
           
Правоимащият баща представя следните документи:
- заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете по образец, заедно със заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска и от документа от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето;
- декларация за личната банкова сметка, по която НОИ ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава не е вече представяна. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.
           
Осигуреният баща представя необходимите документи на осигурителя си, който ги представя в съответното териториалното поделение на НОИ. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят документите на дружеството, което ги представя в съответното ТП на НОИ.             Останалите самоосигуряващи се лица представят сами необходимите документи в съответното ТП на НОИ.
           
Паричното обезщетение при раждане се изплаща на бащата, ако сe декларира, че детето да е живо, не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не е настанено в приемно семейство. Бащата трябва да не е лишен от родителски права или да не е с ограничени родителски права. Бащата трябва да е в брак с майката на детето или да живее с нея в едно домакинство и да е припознал детето.
 
Може ли осиновителят да ползва правото  на 15 календарни дни, които се дават на бащата при изписване на детето от родилния дом и от коя дата осиновителят има право на това?
 
Да, осиновителят също има право на 15 календарни дни от датата на предаване на детето за осиновяване. Но и осиновителят трябва да отговаря на необходимите условия, на които отговаря бащата – да е осигурен, да има 12-месечен осигурителен стаж, да му е разрешен отпуск и т.н.
           

След навършване на 6-месечна възраст на детето се представят следните документи:
- заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по образец, приложение № 4 към НПОПДОО;
- удостоверение, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
- други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация приложение № 4 към НПОПДОО на всеки от осигурителите или за всяко от основанията. 
 

Необходимите документи са заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за срок до 365 календарни дни на основание чл. 53в, ал. 1 от КСО, образец № 5 към НПОПДОО; удостоверение по образец, приложение № 10 - при осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;допълнителни документи, изискани от НОИ.
 

Представят се заявление-декларация  от осигуреното лице на работодателя за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете  до 5-годишна възраст на основание чл. 53в, ал. 3 от КСО след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 календарни дни по образец, приложение № 6 към наредбата, -удостоверение по образец, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица и други специфични документи, допълнително изискани от НОИ.

Как се изчислява паричното обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст?
           
Дневното парично обезщетение се изчислява както обезщетението при бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е началото на отпуска.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от КСО.

Кога съпругът на осиновителката може да получи парично обезщетение за отглеждане на осиновеното дете, ако съпругата му иска да се върне на работа и да прехвърли отглеждането на детето на съпруга си?
           
При осиновяване на дете до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, съпругът може да получи парично обезщетение за осиновеното дете, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Обезщетението се изплаща на осигурения осиновител, когато с осиновителката са съпрузи.
 

Когато лицето е получавало парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, паричното обезщетение по чл. 53г е в размер 50 на сто от изчисления дневен размер на обезщетението при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Ако лицето не е ползвало отпуск и получавало парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, паричното обезщетение по чл. 53г е в размер 50 на сто от дневния размер на обезщетението при осиновяване на дете.

При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, обезщетението се изчислява по реда, описан в чл. 53г и 49 от КСО.


При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката/осиновителката, право на парично обезщетение при раждане/осиновяване на дете или за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска по чл. 167, ал. 1 от КТ има бащата/осиновителя на детето, а с негово съгласие – един от родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя на детето.
При тежко заболяване на майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст или на осиновителката на дете  до 5-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето, и при смърт на бащата/осиновителя, право на парично обезщетение при раждане/осиновяване на дете или за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда имат родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя на детето.
При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст или на осиновителка на дете до 5-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето, и при смърт на бащата/осиновителя, право на парично обезщетение при раждане/осиновяване на дете или за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска по чл. 167, ал. 2  от КТ имат родителите на майката/осиновителката или бащата/осиновителя на детето.
Когато лицето, което само е осиновило дете до 5-годишна възраст, почине или заболее тежко, което го възпрепятства да гледа детето, право на парично обезщетение при раждане и осиновяване на дете или за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст имат един от неговите родители, ако работят по трудово правоотношение.

Кой ще гледа детето, когато починат и двамата родители на дете до 2-годишна възраст?
           
В този случай, право на парично обезщетение при раждане и осиновяване на дете или за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска  по чл. 167, ал. 5 от КТ има настойника, а с негово съгласие един от родителите на майката или на бащата на детето.
 

Тежко заболяване на майката/осиновителката е всяко патологично състояние (болест, травма, инвалидност), поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност.Тези обстоятелства се установяват с протокол на ЛКК в здравното заведение, което лекува или наблюдава майката/осиновителката.

Протоколът на ЛКК съдържа:
- трите имена на майката (осиновителката) по лична карта;
- поводът за освидетелстването – ползване на отпуска за отглеждане на дете по чл. 167 от КТ;
- пълна диагноза на заболяването на майката (осиновителката);
- срокът (от–до) за целия период, за който майката (осиновителката) не може да се грижи за детето. Началната дата на този срок се установява по наличната медицинска документация за заболяването на майката (осиновителката). Тя може да бъде и преди датата на издаване на протокола;
- трите имена и датата на раждане на детето, което ще бъде гледано.

Протоколът се съставя в два екземпляра, единият от които се съхранява в здравното заведение към медицинската документация на майката (осиновителката), а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска.

Когато възможността за гледане на детето от майката/осиновителката не се възстанови в срока, определен от ЛКК, той се продължава с нов протокол от ЛКК след ново освидетелстване.