Парични обезщетения за майчинство - видове и периоди на изплащане

Още за майчинство:

В „Държавен вестник“ бр. 30 от 3.04.2018 г. са публикувани измененията  и допълненията на Кодекса на труда (КТ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 1 юли 2018 г. Промените са свързани с правото на отпуск и обезщетение на осиновителите на деца до 5-годишна възраст. С измененията се уеднаквяват правата на осиновителите на деца до 5-годишна възраст като се премахва долната граница „от 2-години“.  Дава се право на осиновителите на деца до 5-годишна възраст на отпуск и обезщетение за период от 365 календарни дни от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

Промените в КСО са резултат от промените в КТ по отношение на отпуските на осиновителите.

От текстовете на чл. 50 „Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане“ и чл. 50а „Обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане“ са заличени  текстовете, отнасящи се за осиновителите. Така в чл. 50 и чл. 50а остават само разпоредби, свързани с обезщетенията на майките и бащите.

Обезщетенията при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, сроковете за представяне на документите, изплащането на обезщетението и правото на обезщетение при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст са обособени в отделни нови разпоредби – чл. 53а, чл. 53б, чл. 53в и чл. 53г.

Промените в КТ и КСО наложиха промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), публикувани в ДВ, бр. 57 от 10.07.2018 г. и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските(НРВПО ), публикувани в ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г. Променени са приложенията, декларациите, удостоверенията и заявленията към наредбите, като образците са синхронизирани с промените в законодателството от 1 юли 2018 г.
 
 
- при бременност и раждане за срок до 410 календарни дни;
- в размер 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане за срок до 410 календарни дни, когато не се ползва отпускът за бременност и раждане;
- при раждане на дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за срок до 15 календарни дни;
- при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни;
- за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
- в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето, когато не се ползва отпускът за отглеждането му;
- при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, които се изплащат на осиновителката/осиновителя, който сам е осиновил дете, за срок до 365 календарни дни от датата на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст;
- при осиновяване на дете до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, които се изплащат на осигурения осиновител, когато с осиновителката са съпрузи;
- парични обезщетения в размер на 50 на сто от обезщетението при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, когато не се ползва отпускът при осиновяване на дете;
- парични обезщетения при раждане на дете, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в случаите на тежко заболяване на майката/осиновителката на детето или при смърт на майката/осиновителката и/или на бащата/осиновителя на детето;

 
Право на парично обезщетение имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО. Тези лица са посочени в чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
           
Право на парично обезщетение при бременност и раждане и  при осиновяване на дете до 5 –годишна възраст се придобива когато към началото на отпуска:
- лицата са осигурени за общо заболяване и майчинство;
- имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск;
-  разрешен им е съответния вид отпуск.
           
Осигурителният стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за майчинство при един и същ работодател.
 
- времето, през което лицата са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, т.н. „праг“  за съответната професия;
- времето, през което лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
- времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 от КСО, а когато осигурителни вноски са внесени върху възнаграждение по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
- времето, за което за изпълнителите по договори за управление и контрол и работещи на изборни длъжности са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от т.н. „праг“, а за лицата за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
- времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от морските лица;
- времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
- времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете  до 5-годишна възраст;
- времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
- времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете  до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете  до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
 
Лицата, които  нямат право на парично обезщетение от средствата на ДОО следва да се обърнат към съответната Дирекция “Социално подпомагане” по местоживеене.
 
 
Майката, която е осигурена за общо заболяване и майчинство има право на парично обезщетение за срок до 410 дни, от които 45 дни преди раждането.
 
Ако детето е настанено в „приемно семейство“ и ако „приемните родители“ са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичане на срока на полагащото се обезщетение за раждане, т.е. до 365 календарни дни, считано от датата на раждането на детето.
 
Бащата има право на 15 дни от деня на изписване на детето от родилното заведение, ако е осигурен за общо заболяване и майчинство.
 
Осиновителят на дете до 5-годишна възраст, ако е осигурен за общо заболяване и майчинство, има право на обезщетение 15 дни от датата на предаване на детето за осиновяване.
 
Обезщетение след навършване на 6-месечна възраст на детето имат право лицата при раждане на дете за остатъка до 410 дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10, или ал. 12 от КТ, ако са осигурени за общо заболяване и майчинство.
 
Правото на парично обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването не се губи. Ако се прекрати осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане, на лицето се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, т.е. до изтичане на 410 календарни дни, съответно до изтичане на 15 календарни дни.
 
Ако се наложи да се прекрати правоотношението с майката докато тя ползва парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане, когато не се ползва отпускът за бременност и раждане, тя ще получава обезщетението до датата на прекратяване на правоотношението или осигуряването.
 

Разпоредбата на чл. 50а от КСО е в сила от 1 юни 2017 г. и се прилага когато:
- лицето упражнява трудова дейност към датата, от която се иска изплащане на парично обезщетение и е осигурено за общо заболяване и майчинство;
- към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство, който може да бъде прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди датата, от която се иска обезщетението или да е придобит при един и същ работодател;
-  е изтекъл периодът на отпуска до 135 календарни дни, който се разрешава от здравните органи с болнични листове, независимо дали е ползван отпуск и е изплащано обезщетение по болничните листове.

Майката е осигурена на две основание, ползва отпуск за бременност и раждане след 135-я ден, но се връща на работа само по единия трудов договор, а по другия остава вкъщи и си гледа детето. НОИ ще изчисли паричното обезщетение пропорционално на обезщетението, което е получавала майката, като от правоотношението, по което се връща на работа ще получава половината от размера му, а обезщетението в пълен размер ще получава от правоотношението, по което остава вкъщи, тъй като не променя условията на отпуска.
 
 
Към датата, от която се иска обезщетението лицето трябва да упражнява трудова дейност и да е осигурено за общо заболяване и майчинство, да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Датата, от която се иска обезщетението трябва да не е преди 1 юли 2018 г. и да е след 90-я ден от деня на предаване на детето за осиновяване, независимо дали е ползван отпуск и изплащано обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
           
С разпоредбата на новия член 53г от КСО, се дава право на осиновителките на деца до 5-годишна възраст да получават обезщетение при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. От 1 юли 2018 г. осиновителката, самотната осиновителка и самотният осиновител на дете до 5-годишна възраст, когато отговарят на условията на чл. 53а, получават парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението, когато след изтичане на 90 дни от деня на предаването на детето за осиновяване не ползват отпуск за осиновяване или лицето, което ползва такъв отпуск прекъсне неговото ползване. Самоосигуряващото се лице ще ползва тези права, ако започне да упражнява дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

Когато осиновителката е починала, лишена е от родителски права върху детето, или родителските права са предоставени на осиновителя, обезщетението се изплаща на осиновителя, а когато той е починал – на настойника. Същото се отнася и за самотния осиновител. Обезщетението се изплаща на настойника, ако самотният осиновител е починал, или е лишен от родителски права. Но настойника трябва да отговаря на условията по чл. 53а, а именно да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск и да ползва отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване.
Обезщетението не се  изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Съгласно чл. 51 КСО „Обезщетение при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст“ , от 1 юли 2018 г. се разширява кръгът на лицата с право на обезщетение при смърт или тежко заболяване на осиновител.

Осиновители на деца до 5-годишна възраст, ако по време на получаване на паричното обезщетение при осиновяване на дете се прекрати осигуряването им за общо заболяване и майчинство, могат да получат обезщетението си до края на срока, за който им се полага, т.е. до изтичането на 365 дни. До 1 юли 2018 г. такова право имаха само майките и бащите на децата.

С изменението на чл. 53, ал. 1 КСО, след изтичането на срока на обезщетението при осиновяване на дете, т.е. след 365-я ден, ако детето не е навършило 2 години, осиновителите имат право на обезщетение за отглеждането му до навършване на 2-годишната му възраст.
 
Пример: Работничка е осиновила дете през месец април 2018 г. на 6 месечна възраст. Тя ще има право на парично обезщетение до 365 календарни дни. Тази работничка, като заварен случай, чиито срок за изплащане на обезщетението към 1 юли 2018 г. не е изтекъл, ще има право от 1 юли на парично обезщетение за остатъка до полагащите се 365 календарни дни от деня на предаване на детето за осиновяване.

Пример: Работничка  през 2016 г. осиновява дете на 10 месеца. През 2017 г. детето навършва 2 години. На нея е изплатено парично обезщетение, полагащо се до влизане в сила на промените в КСО- 1 юли 2018 г. Като заварен случай , чиито срок за изплащане на обезщетението към 1 юли 2018 г. е изтекъл, ще има право на парично обезщетение на основание чл. 53в, ал. 1 при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за остатъка до полагащите се 365 календарни дни. Те ще се определят като разлика между 365 календарни дни и календарните дни, за които е изплатено обезщетение на основание чл. 50, ал. 5 от КСО.