Ползване на отпуски за обучение

За да се отговори на така поставените въпроси, най-напред е удачно накратко да се очертаят общите правила за ползването на учебните отпуски. Става дума за вид целеви отпуски, чието предназначение е да дадат възможност на работника или служителя да продължи образованието си, като го съчетае с работата по трудовото правоотношение. Те могат да бъдат както платени, така и неплатени. С промените в Кодекса на труда от 2001 г. законодателната концепция по отношение на учебните отпуски беше променена и се въведе изискване за съгласие на работодателя за обучението на работника или служителя. Значението на съгласието се проявява в това дали отпускът ще е платен или неплатен. Казано с други думи, дори работодателят да не е дал съгласие за обучението, работникът или служителят пак ще може да кандидатства и да учи в съответните учебни заведения и ще има право на отпуск за подготовката си. Този отпуск обаче ще е неплатен и най-често в размер, намален на половина от този на платения учебен отпуск.

Когато взема решение дали да даде съгласие за планираното или вече започнато от работника или служителя обучение, работодателят трябва да си отговори на въпроса доколко то е свързано с изпълняваната работа и как допълнителната квалификация на работника или служителя ще повлияе за по-доброто изпълнение на служебните му задължения. Ако например служител от отдел „Човешки ресурси“ има интерес към магистърска програма по управление на човешките ресурси, вероятно тази квалификация ще допринесе за професионалното му развитие и е разумно работодателят да съдейства за постигането на подобна цел. Обратно, ако обучението няма връзка с работата на служителя и е планирано по-скоро като мероприятие за запълване на свободното време и задоволяване на лични социални и културни потребности, няма причина работодателят да понася допълнителните разходи, свързани с предоставяне на платен отпуск на работника или служителя за това обучение.

Съгласието на работодателя се дава в писмена форма за всеки отделен случай.

Правната уредба на учебните отпуски се съдържа в чл. 169 – 171 КТ и чл. 51 – 53 НРВПО. Те могат да се подразделят на няколко вида:

‣ За кандидатстване в учебно заведение: Когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище, приемането в което става с изпит, работникът или служителят има право на платен отпуск, както следва:
(1) при кандидатстване в средно училище – 6 работни дни;
(2) при кандидатстване във висше училище или за докторантура – 12 работни дни.

Тези отпуски се ползват еднократно като платени отпуски, ако е налице съгласие на работодателя. В случай че съгласие не е дадено или работникът или служителят е кандидатствал в учебното заведение, но не е бил приет, той има право на неплатен отпуск от същия вид в размер, намален на половина.

И платеният, и неплатеният отпуск за кандидатстване в учебно заведение (както впрочем и всички други учебни отпуски), се зачитат за трудов стаж.

‣ За осъществяване на обучението: Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година (чл. 169, ал. 1 КТ). Този отпуск се ползва независимо от всички останали видове отпуски и може да се ползва наведнъж или на части, в зависимост от организацията на учебния процес и предпочитанията на работника или служителя.

Ако е дал съгласието си за провеждането на обучението, работодателят няма право на преценка дали и кога да предостави отпуска по чл. 169, ал. 1 КТ – той трябва да бъде предоставен тогава, когато е поискан. Това правило е изрично посочено и в чл. 171а КТ: отпуските на учащите се се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително.

Работниците и служителите, които учат във вечерни учебни заведения със съгласието на работодателя, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден (чл. 169, ал. 5 КТ).
Ако не е дадено съгласие на работодателя за обучението, отпускът е неплатен и размерът му е намален на половина (чл. 171 КТ).

‣ За завършване на образованието: Учащите се без откъсване от производството имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.
 
На базата на изложеното по-горе относно правния режим на учебните отпуски могат да се дадат и следните отговори на поставените в запитването въпроси:

1. Българското трудово законодателство не съдържа легална дефиниция на понятието „продължаване на обучението без откъсване от производството“. То се извежда по тълкувателен път, а администрацията на МТСП е давала редица разяснения по темата. Например в Писмо № 94-И-33 от 20.03.2000 г. относно правото на платен отпуск за обучение се посочва, че става дума не само за обучение в средно, но и във висше училище (степени „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“). Не се признават обаче специализации (следдипломни квалификации), които нямат характер на образование за придобиване на определена степен. Видът на учебното заведение – държавно или частно, е без значение с оглед ползването на предвидения в чл. 169 КТ отпуск.

„Изискванията за ползване на този отпуск в пълен размер са лицето да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя. Поради това право на отпуск по чл. 169 КТ имат задочно учащи се, вечерно учащи се, както и работници и служители с дистанционна форма на обучение. Лицата, които са учащи се в редовна форма на обучение, нямат право на този вид отпуск.“ (Писмо № 0414-13 от 07.02.2003 г. относно правото на платен отпуск на учащи се работници). Разбира се, тук трябва да се има предвид, че последният извод (относно редовното обучение) е твърде дискусионен. Факт е, че много студенти в редовна форма на обучение работят и – ако има съгласие на работодателя – ползват и учебни отпуски. В крайна сметка затова и Кодексът на труда поставя ползването на тези отпуски като функция на съгласието на работодателя. Въпреки това многократно изразяваното от МТСП становище е, че на редовните студенти не се полага отпуск за обучение, защото те не са учащи без откъсване от работата, а работници и служители „без откъсване от образованието“, т.е. качеството работник/служител за тях е вторично правно качество.

2. Удостоверяването на учебната заетост е уредено в чл. 51 НРВПО. Отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. Когато учащият се е отсъствал от учебни занятия или не се е явил на изпит по неуважителни причини, ползуваният отпуск се счита неплатен.

С уважение:
 

Още за отпуски: