Платен отпуск за пенсионер, подал предизвестие за напускане

Съгласно Кодекса на труда, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя, съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ и чл. 22, ал. 2 от НРВПО. Служителят би трябвало с молба до работодателя да поиска ползването на платен отпуск, и работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуск или за отказ. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

От тук би следвало, че при  прекратяване на трудовия договор на Вашата служителка в края на април, тя би имала право да ползва платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни. Възможно е с писмено разрешение на работодателя служителката да ползва  и по-голям размер от платения си годишен отпуск, както в случая тя е поискала да ползва 10 дни. Тук преценката дали да разреши ползването на 10 дни платен годишен отпуск е изцяло на работодателя.

Когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер (или в по-голям размер от пропорционално полагащия се) трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време, съгласно чл. 33, ал. 2 от НРВПО.

В случай че отпуската от 6 работни дни не се използва до датата на прекратяването на трудовия договор, то работодателят ще дължи обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ.

Предвид факта, че служителката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и ако не ѝ е изплащано вече обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, то работодателят ще дължи и това обезщетение – „при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.“
 
 

С уважение:

Още за платен отпуск:

Нормативна рамка

КТ

НРВПО