За обезщетението при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването

Още за майчинство:

Закрила по време на изпитателен срок за бременни служителки, трудови права по време на бременност и трудов стаж през майчинството

Отпуск поради бременност и раждане и отпуски на бащата във връзка с раждане на дете

Към момента на настъпване на даден осигурителен риск лицето трябва да е осигурено, за да придобие право на осигурителни плащания по краткосрочното обществено осигуряване. Това е и напълно логично, защото получаването на обезщетение предполага предходно участие на осигуреното лице в натрупването на средствата във фондовете на държавното обществено осигуряване. Поставя се обаче въпросът какво ще се случи, ако след придобиването на право на обезщетение майка загуби качеството „осигурено лице“ за този риск, т.е. ако правоотношението, по което е осигурена, бъде прекратено.

Кодексът за социално осигуряване съдържа изрична разпоредба относно съдбата на обезщетението при бременност и раждане в случай на прекратяване на осигуряването. То се изплаща до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 от КСО, т.е. за 410 дни (чл. 52 КСО). В административната практика често са поставяни въпроси, свързани със срока на изплащане на обезщетението при прекратяване на осигуряването, на които са давани аналогични отговори в посочения смисъл: „На основание чл. 52 КСО, ако трудовият договор се прекрати след излизането Ви в отпуск поради бременност и раждане, то Вие имате право и ще получавате обезщетението за бременност и раждане до изтичане на 410-те дни, т.е. до навършване на 1-годишна възраст на детето.“ (Отговор на МТСП, публикуван на Интернет-страницата на министерството). Ако трудовият Ви договор бъде прекратен по време на отпуска поради бременност и раждане, ще се прекрати и осигуряването Ви. … в случай на прекратяване на трудовия Ви договор през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане, Вие имате право да продължите да получавате обезщетението за бременност и раждане до изтичане на 410-те дни, т.е. до навършване на 1-годишна възраст на детето. (Отговор на МТСП, публикуван на Интернет-страницата на министерството). Когато Ви бъдат издадени и следващите болнични листове при бременност и раждане, Вие следва да ги представите на Вашия работодател, а той да ги представи в съответното териториално поделение на НОИ, независимо че трудовото ви правоотношение с този работодател е прекратено. (Отговор на НОИ) и т.н.


В осигурителноправната литература се среща становището, че тъй като правилото е изрично, то не може да се приложи при доброволното осигуряване за майчинство по чл. 4, ал. 4 от КСО (самоосигуряващи се лица, избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинството). Все пак административната практика е допускала прилагането на правилото по аналогия: напр. в Указание № 91-01-181 от 16.07.2004 г. на НОИ е посочено, че когато осигуряването е прекратено през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане, на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане „по аналогия с разпоредбата на чл. 52 от КСО“. Указанието се отнася за изплащането на парични обезщетения по КСО на лица, упражняващи дейност като регистрирани земеделски производители (понастоящем се използва терминът „земеделски стопани“) и тютюнопроизводители. Както е известно, по силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, но по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – чл. 4, ал. 4 КСО.


Оттук произтича и срещаното понякога грешно разбиране, че ако осигуряването се прекрати в периода на получаване на обезщетение за бременност и раждане, в който се издават болнични листове (от 45 дни преди до 90 дни след раждането или общо 135 дни), обезщетението ще бъде изплащано до изтичането на срока на последния болничен лист. Действително, остатъкът от отпуска за бременност и раждане се ползва с декларация до осигурителя, а ако междувременно договорът е прекратен, майката нито ще ползва отпуск, нито има осигурител. Това техническо затруднение обаче не може да е основание за загубване на осигурителни права, гарантирани от закона. Пътят за преодоляването му е посочен и в цитирания по-горе отговор на НОИ – заявлението-декларация се подава до „бившия“ работодател (съответно орган по назначаването, дружеството, с което е бил сключен договорът за управление и т.н.).


Темата за изплащането на обезщетението за бременност и раждане при прекратяване на осигуряването е с особена социална значимост, защото засяга голям брой жени и то в период от живота им, когато доходът, респ. заместващото го обезщетение, служи не само за тяхната издръжка, но и за тази на детето. Далеч не всички майки могат да разчитат на финансовата подкрепа на съпруга или партньора си, а дори да имат такава, това не е основание да им бъдат отказвани собствените им осигурителни права. Пътят към преодоляване на съществуващите колебания по разглежданата тема е в точното прилагане на закона, което разбира се предполага добра правна култура и познаване на осигурителното законодателство от правоприложителите, а и от самите осигурени лица.

доц. д-р Андрей Александров