Отработване на предизвестието при напускане на работник или служител

По принцип няма правен механизъм, по който един служител да бъде спрян (или забавен) да напусне, ако желае това. Логиката на това законодателно решение се корени в принципа за свободата на труда и свободата да не се полага труд; да не се полага за този, а за друг работодател и т.н.

Когато работникът или служителят прекратява договора си с предизвестие (чл. 326 от КТ), той е длъжен или да отработи предизвестието, или да плати обезщетение за неспазено предизвестие. Изборът е негов, но трябва ясно да го заяви пред работодателя.

Обикновено формулировката на молбите за напускане гласи: „Предлагам да прекратим трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 10.03.2022 г., а ако не приемете предложението, считайте настоящото за предизвестие, което тече от днес.“ Работодателят може да не отговори и това да се счита за отказ на предложението за прекратяване по взаимно съгласие, но за яснота в отношенията между страните за предпочитане е изричният отговор, например: „Не сме съгласни с прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, предизвестието Ви е получено и тече от 01.03.2022 г. до 01.04.2022 г.“

Ако в периода на предизвестие служителят престане да се явява на работа, това действително е самоотлъчка и може да се наложи наказание „дисциплинарно уволнение“, но подобен сценарий е нежелателен. На служителя следва да се връчи покана за обяснения по чл. 193 от КТ, да му се предостави достатъчен срок да ги даде, после да се издаде заповед за дисциплинарно уволнение, която също да бъде връчена. Междувременно срокът на предизвестието може да е изтекъл и правоотношението да е прекратено. А дисциплинарното уволнение влече риск от обжалване и загуба на време и средства за съдебно решаване на спора.

Ето защо най-разумно е на първо място да се информират служителите, че имат право да не спазят предизвестието, ако вместо него заплатят обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазената част от срока на предизвестие. Вероятно това ще откаже част от служителите да напуснат „предсрочно“.

Трудовото ни законодателство обаче не допуска да се правят удръжки от трудовото възнаграждение за насрещни вземания на работодателя за обезщетения, без съгласие на служителя. Казано с други думи, за да бъде удържано обезщетението за неспазено предизвестие от последната заплата на служителя, той трябва да даде съгласието си с нарочна декларация.

Ако служителят нито се съгласява обезщетението за неспазено предизвестие да му се удържи от заплатата, нито идва на работа, дните на предизвестието могат да се третират като престой по вина на служителя (самоотлъчка), т.е. за тях да не се плаща възнаграждение. Разбира се, работодателят може да потърси обезщетението за неспазено предизвестие, което претендира от (бившия) служител, по съдебен ред.

С уважение:

Още за прекратяване на трудов договор:

Нормативна рамка

КТ