Несъгласие на работодателя за прекратяване на трудов договор по чл. 325, ал. 1

Трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 ot КТ. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие, което не освобождава работодателя от задължение за издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор. Такова задължение работодателят има на основание чл. 128а, ал. 3 от КТ -  при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

Ако работодателят не направи писмено изявление, съдържащо съгласие за прекратяването на трудовия договор в 7-дневен срок от получаването на искането, смята се, че предложението на работника не е прието. В конкретния случай, при липса на писмено волеизяврение от страна на работодателя ще се счита, че предложението не е прието. Но това не пречи работодателят да парафира молбата на работника с „Не“ и да уведоми работника за своето решение.

Ако в молбата не е посочено друго желание на работника за прекратяване на трудовия договор, например – „настоящата молба да се счита и за отправено предизвестие“, процедурата по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ приключва с отговора от страна на работодателя.

В случай че работникът желае, той може с нова молба да поиска от работодателя да бъде освободен с предизвестие, съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ. С тази разпоредба законодателят признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправянето на предизвестие до работодателя. При това основание, както и по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ работникът не е длъжен да посочи причината и мотивите за искането му за прекратяване на трудовия договор. Затова при прекратяване на трудовия договор по този член работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя, а работодателят няма право да откаже да прекрати трудовия договор, след изтичане на уговореното предизвестие. Той има право да прекрати договорa, преди да изтече предизвестието, но ще дължи обезщетение по чл. 220, ал. 2 от КТ за неспазено предизвестие. Такова ще дължи и работникът, ако желае да прекрати договора, без да е отработил даденото от него предизвестие.

Предвид казаното до тук става ясно колко е важен срокът на предизвестието. Предизвестието в случая се състои от – едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя и известие до работодателя, че след изтичане на определен срок трудовото правоотношение ще бъде прекратено. В случая за настъпването на правопрекратителния ефект не е достатъчно само да се отправи волеизявление, а е необходимо да изтече предвидения от страните срок, след който трудовото правоотношение ще се счита за прекратено.

Предизвестието при срочните трудови договори е фиксирано в чл. 326, ал. 2 от КТ - 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Този срок е законово определен. Ако трудовия договор с Вашия работник е срочен, то срокът на предизвестие е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора и работникът ще дължи да спази този срок на предизвестие.

По-сложен е казуса, при който договорът е безсрочен и срокът на предизвестие не е изрично уговорен в трудовия договор. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя срок на предизвестие, който задължително следва да се уговори в трудовия договор и да е еднакъв и за двете страни, в случай на прекратяване на трудовия договор с предизвестие. Особеното в случая е, че Кодекса на труда е предвиден минимален и максимален размер на предизвестието, за прекратяване на безсрочен трудов договор: от 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца (чл. 326, ал. 2 от КТ). Важно е страните да са уговорили конкретен срок, като тук не може срокът да се приеме за договорен по презумпция, както това може да стане с предизвестието при срочен трудов договор.

С оглед на факта, че Вие не сте договорили, при сключване на трудовия договор, един от задължителните реквизити на трудовия договор, а именно срок на предизвестие, еднакъв за двете страни считам, че следва да направите това с допълнително споразумение по реда на чл. 119 от КТ. След това имате право да очаквате от работника да отработи изрично договореното предизвестие.

Относно договорката, че трудовият договор е сключен в „полза на работодателя“, може да се предположи, че фразата е относима към уговорен срок на изпитване (чл. 70, ал. 1 от КТ). Той може да се уговори в полза на едната страна, в случая на работодателя. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни (чл. 70, ал.2 от КТ).

Няма правна възможност трудовият договор да се уговаря в полза на коя и да е от страните по трудовото правоотношение и подобен запис в трудовия договор е нищожен.  
 

С уважение:

Прекратяване на трудов договор с преподавател

Нормативна рамка

КТ