Отпуск за служителка, подала предизвестие за напускане

Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Това е право на работника или служителя за едностранно прекратяване на договора, което той упражнява. Срокът на самото предизвестие започва да тече от деня, следващ подаването на предизвестието.
 
По отношение на ползването на отпуска:
 
Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Служителят би трябвало да подаде молба до работодателя и да поиска ползването на платен отпуск, а работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуск.
 
Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага, съгласно чл. 173, ал. 4 от КТ. Извън изрично предвидените случаи работодателят няма право да предоставя на работника или служителя ползването на платен годишен отпуск, нито да го принуждава да ползва такъв.
 
В случай че не успеете да постигнете споразумение със служителката да ползва платен отпуск и не желаете тя да отработва даденото предизвестие, закона предлага и друга възможност на работодателя.
 
По отношение на прекратяването:
 
Ако поради някаква причина работодателят не желае служителят да отработва срока на предизвестие, то той може да плати обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ и да прекъсне трудовите правоотношения незабавно. Размерът на така дължимото обезщетение се определя от размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
 
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. За времето на неизползвания платен годишен отпуск работодателят трябва да заплати на работника или служителя сума, която се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, който предхожда прекратяването на трудовото правоотношение и през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

С уважение:

Още за прекратяване на трудово правоотношение:

Нормативна рамка

КТ