Определяне на неползван платен годишен отпуск за напускаща служителка

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж през съответната календарна година. По същия начин се определя и обезщетението за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, което е изрично посочено в чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

От въпроса става ясно, че има остатък от отпуска за стари периоди, когато служителката е била в отпуск по майчинство. И от тук следва, че работодателят трябва да прецени тя има ли право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за дните за този период. Неползваният платен годишен отпуск, който е погасен по давност, не се обезщетява.

Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, както е в случая с ползването на отпуск по майчинство, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо.

В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Предвид посочените данни във въпроса, платеният годишен отпуск на служителката за 2016 и 2017 г е бил отложен по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2  – „работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск“, и правото на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, това е 31.12.2019 г

Обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск се дължи винаги при прекратяване на трудовия договор. Поради това, ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение има неползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, работодателят дължи обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за всички дни неползван отпуск. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение или „за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни“.

С уважение:

Още за платен отпуск:

Нормативна рамка

КТ