Отказ на отпуск за служителка в предизвестие

Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Служителят би трябвало с молба до работодателя да поиска ползването на платен отпуск, и работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуск или за отказ, което Вашият служител е поискал. За да ползва платен годишен отпуск служителят, работодателя трябва изрично да е разрешил.

Тук за работодателя съществуват няколко възможности:

1. Да се разреши поисканият платен отпуск от 10-те дни

Възможно е по искане на служителя и с писмено разрешение на работодателя той да ползва  и по-голям размер от платения си годишен отпуск. Съгласно чл. 33, ал. 2 от НРВПО, когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползват платен годишен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.

2. Да се откаже ползването на поисканият платен отпуск

Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ „платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя“.
Няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за причината за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време. Съгласието на работодателя се обективира в писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването на отпуск.
В случай на отказ от страна на работодателя, служителката ще трябва да отработи дължимото от нея предизвестие до дата 26.07.2019 г. Също така, поради неползването на платения отпуск, когато настъпи момента на прекратяване на трудовият договор, работодателя ще дължи в случая обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ а именно „обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност“ – това ще е в размер на възнаграждение за 6 дни.

3. Съществува и възможност да се постигне съгласие между страните, както описвате, за ползване на 6 дни платен и 4 дни неплатен отпуск.

Правото да иска ползването на неплатен отпуск по чл. 160 от КТ е на работника или служителя. Ползването на неплатен отпуск е по искане на работника или служителя и става с изричното с разрешение от работодателя. Работодателят няма право при никакви обстоятелства да разпорежда ползването на неплатен отпуск, тъй като това накърнява интересите на работниците и служителите.

4. В случай на непостигане на съгласие на страните работодателя и служителката относно ползването на отпуск, и тъй като във въпроса е записано, че това отсъствие е планувано, то друга възможност която съществува това е за по-ранно прекратяване на трудовите правоотношения.

В Кодекса на труда е дадена възможност на страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието. Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

С уважение:

Още за платен отпуск:

Нормативна рамка

КТ