Освобождаване на лице с ТД с изпитателен срок, което е в болничен от 2 месеца

Трудов договор със срок на изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, като срока може да бъде до 6 месеца от началото на изпълнението на договора. В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. От така описаният въпрос става ясно, че служителят назначен от Вас на длъжност помощник склад е все още в срок на изпитване, работил е около 4 месеца и след това е излязъл в болнични. Трудовият договор с лицето може да бъде прекратен на основание чл. 71, ал.1 от КТ – „до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие“.

По време на срока за изпитване не се прилага специалната закрила при уволнение на чл. 333 от КТ. В този срок работодателят няма задължението да иска разрешение от Инспекция по труда да прекрати договор на служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ където в други случаи би попаднал служителя. Поради това няма пречка договорът да се прекрати от работодателя, независимо че лицето ползва законоустановен отпуск, в случая поради временна неработоспособност.

Съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Със заповедта работодателят ясно и безусловно заявява своята позиция за прекратяване на договорните отношения. Заповедта трябва да бъде доведена до знанието на работника или служителя, тъй като чл. 71, ал. 2 от КТ предвижда, че ако в рамките на уговореният срок страната в чиято полза е сключен не направи изявление за прекратяване, то договорът ще се смята за окончателно сключен.

Относно отпуската, Кодекса на труда казва, че всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Работодателят дължи обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, независимо от основанието, на което се прекратява трудовият договор с работника или служителя, или в случая за около 6 месеца ≈ 10 дни. В случая за трудов стаж работодателя трябва да признае  времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, както и времето през което лицето е било в отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно чл. 352 от КТ.
 
При прекратяване на трудовият договор с Вашия служител, Вие имате задължението да поискате и да впишете трудовият стаж на лицето в неговата трудова книжка, както и изплатените от работодателя обезщетения при прекратяването на трудовият договор - чл. 350, ал. 1 от КТ.

При прекратяване на трудов договор работодателят е длъжен до уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), като изпрати уведомление по чл. 62, ал. 5 отКТ, в  седемдневен срок от прекратяването. В практиката това става, като се прекъсне ползването на болничният лист от датата на прекратяване. В случай, че работодателят е подал болничният лист в НОИ за изплащане, то трябва да се подаде корекция на вече изпратените данни.

Вие имате право, когато намерите подходящ човек за свободната позиция да го назначите.
 

С уважение:

Още за прекратяване на трудов договор:

Нормативна рамка

КТ