Осигуряване на търговски пълномощник

1. Дейностите който може да извършва Търговски пълномощник и определението за него е дадено в Търговският закон /чл. 26 до чл. 29/

Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.
(2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.
(3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.
(4) Търговският пълномощник се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник.

Чл. 29. (1) Прокуристът и търговският пълномощник не могат без съгласието на търговеца да сключват търговски сделки за своя или за чужда сметка в пределите на упълномощаването. Смята се, че е дадено съгласие, ако търговецът при упълномощаването е знаел за упражняването на такава дейност и нейното прекратяване не е уговорено изрично.
 
Трябва да кажем, че обемът на представителната власт на търговският пълномощник  се определя съобразно волята на търговеца. Търговските пълномощници се легитимират с пълномощното си. За него важат ограниченията, които важат за прокуриста по чл. 29 относно конкурентната дейност. Търговският пълномощник не може без съгласието на търговеца да преупълномощава пълномощници. Той може да бъде назначен от търговеца или от прокуриста. Търговският пълномощник трябва да се означава в това си качество с термина  “пълномощник”
 
2. Определянето на търговският помощник е в чл. 30 и чл. 31 от Търговският закон, а именно:

Чл. 30. (1) Отношенията между търговеца и търговския помощник се уреждат с договор.
(2) Търговският помощник не може да извършва сделки за сметка на търговеца. Когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там.
Чл. 31. Търговският помощник не може да извършва търговска дейност самостоятелно или за сметка на други в конкуренция със своя работодател освен с негово изрично съгласие.
 
По принцип търговският помощник е лице, което е ангажирано с дейността на търговеца и по начало този ангажимент не е безвъзмезден. Най-често това са работници или служители, които работят по трудов договор. Като основно задължение на търговския помощник се смята че той трябва да подпомага търговеца при извършване на търговията. Търговският помощник няма право да извършва сделки от името на търговеца. Най-често търговски помощници са магазинери, касиери, продавачи. Ако търговският помощник работи на общодостъпно място за търговия (магазин, склад, отворен за търговия), той по силата на закона се смята овластен да извършва сделките, които се извършват там. 
 
3. Относно осигуряването на търговски пълномощник/помощник

Търговският пълномощник не е изпълнителен директор или управител. В практиката търговският пълномощник се осигурява в зависимост от вида на сключения договор по един от следните начини:
- ако договорът е сключен като трудов договор, осигуряването е по реда на чл.4, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. При направен този избор за договор – трудов, трябва да се вземе предвид минималният осигурителен доход определен по основната икономическа дейност, съгласно Закона за Бюджета на ДОО за 2016 г. При определянето на осигурителния доход тук се взема в предвид лицето – търговски пълномощник - дали е назначено на 8 ч., на 4 ч. или на др. брой часове.
- ако договорът е сключен като изпълнител по граждански договор, осигуряването се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО, а именно: Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец(чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО) и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).

Ако лицето, с което е сключен договорът, е самоосигуряващо се лице, то възложителят не дължи осигурителни вноски.

В при двата типа договори осигурителни вноски се дължат върху полученото, включително начислено и неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на ДОО, съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО. 

С уважение: