Осигуряване на собственик на фирма без нает персонал

При получаване на възнаграждение от самоосигуряващото се лице за положен личен труд във фирмата, следва да се оформи от него документ, от който да е видно, че е получено трудово възнаграждение за положения личен труд. В действащото законодателство не са предвидени ограничения относно размера на изплащаното месечно възнаграждение за положения труд, може да бъде и 1000 лв.

На основание § 1, т. 26, б. „и“ от  ДР на ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”. 

Следователно за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд от съдружник в дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор.

Относно възнагражденията, изплащани  за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за авансово облагане и годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи. 

Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, 26, буква „и“ от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен от платеца за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа същите не могат да бъдат приспаднати. Удържането и внасянето на данъка се прави от платеца на дохода.

При подаване на декларация образец 1 освен задължителните за попълване полетата, за самоосигуряващо се лице, следва да се попълнят и полетата, отнасящи се за данъка.

Данъкът върху доходите от възнаграждения за положен личен труд от самоосигуряващи се лица се определя по реда на чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и следва да бъде включен в декларация образец 6.

При реално положен личен труд в дружеството и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели. Възнагражденията се признават за разходи за дружеството и намаляват печалбата на дружеството. Нужно е възнагражденията да се докажат документално.
 
Дължимите осигурителни вноски върху възнагражденията, изплащани на самоосигуряващите се лица за положен личен труд в дружеството, се внасят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, т.е. внасят се от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (от 10 януари до 30 април на следващата календарна година).

За самоосигуряващото се лице като физическо лице, получило доход от възнаграждение за положен личен труд, възниква задължение да подаде годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал.1 и ал. 3 от ЗДДФЛ. Възнаграждението за положен личен труд следва да се отрази в Приложение 1 Доходи от трудови правоотношения.

Аз считам, че собственикът на фирмата може да се осигурява по договор за управление и контрол, като получава възнаграждение за управлението на фирмата и се осигурява на това основание съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО минимум върху т.н. „праг“ за дейността.

А ако не получава възнаграждение на управление на фирвата, може да се осигурява като самоосигуряващо се лице с полагане на личен труд във фирмата.