Осигуряване на холандец с българско гражданство с предстоящо назначаване на трудов договор у нас

На първо място лицето назначавате съобразно разпоредбите на КТ, по аналогичен начин, както се сключва трудов договор с лице, което не работи в друга страна от ЕС. Спазвате си задължителните изисквания за съдържание на трудовия договор заложени в разпоредбата на чл. 66 от КТ, както и 3-дневния срок за регистрация на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключване на трудов договор на основание чл. 3, ал.1, т. 1а от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

По отношение на осигуряването, съгласно член 11 параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004: „1. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.“. Това означава, че лицето не може да се осигурява едновременно в две държави-членки на ЕС и лицето е необходимо да ви предостави Удостоверение А1 въз основа, на което вие ще имате основание да удържате или да не удържате осигурителни вноски съгласно българското законодателство.

По отношение на данъка върху доходите на физическите лица предвид това, че лицето ще получава доходи от две държави-членки на ЕС би следвало да се приложи СПОГОДБА между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода като компетентната институция в това отношение е НАП. „В България спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) не се прилагат директно. Процедурата за доказване на основанията за прилагане на  влезлите в сила СИДДО е регламентирана в чл. 135-142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). За прилагане на СИДДО трябва да са изпълнени определени условия, които чуждестранното лице трябва да удостовери пред НАП, а именно, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби.

За да се приложи СИДДО, чуждестранното лице или негов пълномощник трябва да подаде искане по образец пред НАП, към което се прилагат доказателства, че са налице основанията за прилагане на спогодбата, а именно:
 • удостоверение, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната  година/години, през която/които е реализиран доходът;
 • декларация от получателя на дохода, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез  място на стопанска дейност/определена база в България;
 • доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, подписали горната декларация (най-често  това е извлечение от търговския регистър на съответната държава);
 • договор, фактури и други документи доказващи  размера, основанието за реализиране и вида на дохода  (документите варират в зависимост от случая);
 • пълномощно, при подаване на искането чрез пълномощник, както и доказателства относно представителната  власт на лицето/лицата, извършили упълномощаването.

В случаите на извършване на проверка срокът за издаване на становище за прилагане на СИДДО е 60 дни от подаване на искането.“

Ако данъкът е внесен, основанията за прилагането на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват с процедура по прихващане или възстановяване.

Дали едно физическо лице е местно за съответната държава-членка на ЕС и респективно да се удържа и внася ДФЛ се установява с Удостоверение за местно лице. Искането се подава в ТД на НАП по регистрация на лицето. Срока за издаване е 7 дневен.

С уважение:

Още за осигуряване: