Осигуряване на французин, извършващ посредническа дейност за българска фирма

Във връзка с координацията на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата членка, на чиято територия работят. На основание чл.11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, лицата, които са заети или са самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава-членка.

Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 съдържа разпоредбите за определяне на приложимото законодателство спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави-членки. На първо място, за да се приложат правилата за определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, които осъществяват дейност в две или повече държави-членки е необходимо да се определи те са заети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответната държава. За да се определи това се изхожда от осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се полага труда.
В зависимост от статута на лицето в съответната държава-членка, на чиято територия упражнява дейност са възможни следните хипотези:

Съгласно чл. 13, параграфи 1-3 от Регламент (ЕО) №883/2004, във всяка една от посочените хипотези е приложима различна разпоредба от Дял II на горепосочения регламент, при условията, на която се определя приложимото законодателство.

Първият Ви въпрос попада в хипотезата на „Лицето обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост в две или повече държави-членки“ и определянето на приложимото законодателство в този случай е съобразно разпоредбата на чл. 13, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) №883/2004.
 
Чл. 13, параграф 2 „Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки е подчинено на: a) законодателството на държавата-членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държавачленка; или
 б) законодателството на държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му, ако то не пребивава в една от държавите членки, в която осъществява значителна част от дейността си.“
Това означава, че лицето е подчинено на френското законодателство, но за да имате вие основание да не му удържате осигурителни вноски по българското законодателство е необходимо да ви бъде представено Удостоверение А1, в което това изрично да е посочено. Правилото се отнася и за договора за управление и контрол.

Вторият Ви въпрос попада в хипотезата на „Лицето е заето на работа на територията на една държава-членка и едновременно с това е самостоятелно заето на територията на друга държава-членка“ и определянето на приложимото законодателство в този случай е съобразно разпоредбата на чл.13, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004.
„3. Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която то осъществява дейността си като заето лице или, ако то осъществява такава дейност в две или повече държави-членки на законодателството, определено в съответствие с параграф 1.“
Това означава, че приложимо е законодателството на държавата, в която лицето е на трудов договор, т.е Франция. Както в първия случай, така и тук, за да имате основание да не удържате осигурителни вноски, лицето следва да ви предостави Удостоверение А1 за приложимото законодателство.

По отношение на въпроса за осигурителния доход – идеята на Регламентите за координацията на системите за социална сигурност е осигурителните вноски да се внасят само в една държава, което означава, че осигурителен доход се определя само по осигурителното законодателство на една държава, т.е не се смесват или взимат предвид.