Осигуряване като СОЛ за съдружник, който няма да извършва трудова дейност в дружеството

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство по реда на чл. 4, ал. 4 от КСО. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, като внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година /чл. 6, ал. 8 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО.
 
Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден от изпълнителния директор на НАП образец, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелстовото /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
 
Задължението за подаване на декларация в съответната ТД на НАП възниква при наличието на обстоятелство по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРМЛ, като в хипотезата, когато самоосигуряващото се лице не упражнява дейност в това качество, то няма задължение да декларира обстоятелството, че не е започнало дейност.
 
От така направената  нормативна обосновка може да заключим, че за периода, през който лицето не полага труд като собственик или съдружник, не трябва да се внасят осигуровки като самоосигуряващо се лице. 
 
В конкретния случай след като съдружникът не полага труд като такъв, не е задължен да се самоосигурява. В момента обаче, в който, започне полагане на такъв труд, задължително следва да подаде декларация за започване на самоосигуряване.

С уважение:

Нормативна рамка:

- KСО

Вижте КСО тук >>>