Организация на работното време и времето за почивка и прекъсване в транспортните фирми

 
По нормативи средната продължителност на седмичното работно време не може да превишава 48 часа. Удължаване до 60 часа се допуска при  условие, че в рамките на четиримесечен период на отчитане средната продължителност от 48 часа не е надвишена. Това означава, че ако през някоя от седмиците лицето е положило труд за период от 60 часа, то през следващата ще трябва да положи 36 часа  за  може  да  се  изравни и  попадне в  изискването за  48  часова работна седмица.
 
Нощният труд на транспортните работници не може да надвишава 10 часа в денонощието.
 
Целият период   през който транспортният работник   е  на  работно си  място, упражнявайки своите функции и е на разположение на работодателя, се включва в дневното работно време на същия.
 
За „ работно място” на работниците в транспортните фирми се приема мястото на основна дейност във връзка, с което работникът изпълнява своите задължения, включително, когато изпълнява и спомагателни такива, в превозното средство също във връзка с изпълнение на задълженията му, както и на всяко друго място, на което той извършва служебни задължения по транспортиране.
 
В служебните задължения на транспортния работник влизат дейности по:
 
- управлението на превозното средство;
- товаро-разтоварни дейности;
- техническа поддръжка на превозното средство;
- почистване на превозното средство;
- подпомагане на пътниците да се качат или да слязат от превозното средство;
- безопасност на превозното средство;
- безопасност на товарите;

- безопасност на пътниците;
- извършване на контрол по приемането и предаването на товарите;
- административни дейности във връзка с транспорта, който извършва.
 
Периодите, в които работникът не е задължен да е на работното си място, но е в състояние да може да отговори на всички повиквания във връзка с управление на превозното средство или за дейност, свързана с него, се нарича „време на разположение”. Такъв период например е времето, през което превозното средство се пренася чрез ферибот от едно място на друго и е придружено от шофьора. Във време на разположение се смята и сменният шофьор, който е в транспортното средство и придружава шофиращия си колега. Периода на продължителност на „времето на разположение” предварително трябва да е определен. С него трябва да е запознато касаещото го лице.
 
 
Транспортните работници, заети в автомобилния транспорт, нямат право да работят повече от 6 последователни часа без почивка.
 
Почивката е  най-  малко  30  минути при  условие, че  общият брой  отработени часове са между 6 и 9. Когато отработените часове са повече от девет, почивката е най-малко 45 минути.
 
Тези почивки могат да бъдат ползвани и на периоди, като най-малкият трябва да е в размер на 15 минути. Тези междучасови почивки не се включват в работното време.

 
Отчитането на работното време за всеки транспортен работник става чрез водене на индивидуален работен дневник по образец.
 
 
Съгласно регламентите, подписани от Република България седмичното „време за управление” не може да надвишава 56  часа. Седмичното „работно време” не може да надвишава максималната продължителност на работното време, което е определено в  Директива 15/2002 г., -  48  или 60 часа седмично при условие, че в 4-ри месечен период не надвишава средно работно време 48 часа. седмично. Дневното работно време е  9 или 10 часа, но не повечe от два пъти седмично.