Обезщетения при съкращаване на лице с упражнено право на пенсия

Видовете обезщетения, които дължите на работника, са следните:
 
Първото обезщетение, което работодателят дължи в така описания случай, е обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от Кодекс на труда или „страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието“. Не е от значение дали служителят получава и пенсия за осигурителен стаж и възраст, в случай че работодателят предпочете трудовият договор да се прекрати без да се спази договореното между страните предизвестие. Размерът на така дължимото обезщетение се определя от размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.  Възможно е страните да са уговорили и друг, различен от общия 30-дневен срок по закон. В този случай се дължи обезщетение за целия този срок.
 
Следващо обезщетение, което се дължи в случай на прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, е т.нар. „Обезщетение за оставане без работа“.
 
Обезщетението по чл. 222, ал.  1 от Кодекса на труда е дължимо при уволнение на изброените в тази алинея основания. Предвидено е това обезщетение да се изплаща още в случаите на прекратено трудово правоотношение поради закриване на предприятието или част от него, намаляване на обема на работата, спиране на работата в предприятието за повече от 15 дни, при негов отказ да последва предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества на друго място, или ако е необходимо длъжността да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител. Уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1-во съкращаване при „закриване на част от предприятието“ е включено в тези основания.
 
Целта на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е да компенсира работника или служителя за оставането му без работа. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако след изтичането на месеца лицето не е започнало работа по трудово правоотношение, ще има право на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ.  В случай че в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, то той има право на разликата за същия срок. За да се пристъпи към изплащане на това обезщетение, служителят, след като измине 1 месец от прекратяване на трудовия договор, трябва да подаде заявление - декларация до работодателя, че не работи или че е започнал работа на по-ниско възнаграждение, както и копие от трудовата си книжка. Обстоятелството, че работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е от значение за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.
 
Следващо обезщетение, което би било дължимо от работодателя, е обезщетението съгласно чл. 224 от Кодекса на труда - при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Това обезщетение се изплаща винаги при прекратяване на трудовия договор, независимо на кое основание е прекратен трудовият договор.
 
Относно въпроса за дължимото от работодателя обезщетение за пенсиониране, в случая считам, че работодателят дължи изплащането на такова.
 
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
 
От въпроса, както е описано, работникът работи в дружеството „повече от 12 г.“  и както е видно от разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, условията за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение са:  работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. Следователно, би следвало работодателят да дължи обезщетение в размер на 6 брутни заплати.
Разбира се, преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай.
 
Срокът, в който работодателят е длъжен да изплати обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовите правоотношения, е не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

С уважение:

Още за обезщетения:

Обезщетение за неползван отпуск за напускаща служителка с 2-часов трудов договор след изтичане на 1 г. майчинство

Нормативна рамка

КТ