Обезщетение за неползван отпуск за напускаща служителка с 2-часов трудов договор след изтичане на 1 г. майчинство

Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда определя, че всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Работниците и служителите имат право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което им се зачита за трудов стаж за съответната календарна година.

Съгласно чл. 224 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Това обезщетение се изплаща винаги при прекратяване на трудовия договор на което и да е основание.

Размерът на платения годишен отпуск, както и обезщетението за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж или времето, което би се зачело за трудов стаж за през съответната календарна година.

Съгласно чл. 355, ал.1 от КТ, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица, чл. 355, ал. 2 и ал. 3 от КТ.

За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, а е ползвал платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им, в това число и отпуските по чл. 163 и чл. 164 от КТ, а също и ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Когато трудовият договор е сключен за непълно работно време, както е в случая – 2 часа на ден, то тогава трудовият стаж се зачита съобразно работното време, определено с трудовия договор.

В случай, че към момента на прекратяването служителят има неизполван платен годишен отпуск, то работодателят ще му дължи и обезщетение по чл 224 от КТ – „за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност“.

Обезщетение по чл 224 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, обезщетението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

С уважение:

Още за обезщетение за неползван отпуск:

Нормативна рамка

КТ