Обезщетения на държавните служители във връзка с отпуски

Още за държавнни служители:

Редът и размерите на обезщетенията, на които имат право държавните служители да получават от органа по назначаването са определени в Закона за държавния служител (ЗДСл).

Държавните служители изпълняват държавната служба след назначаване от компетентен орган на държавната власт.

Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт в писмена форма.

При прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването с административен акт в писмена форма определя правното основание за прекратяването, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

За служителите, които работят в държавната администрация по трудов договор се прилагат предвидените в Кодекса на труда (КТ) обезщетения, освен ако не е предвидено, че се прилага редът и размерите в ЗДСл или други закони.
 

Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен, трудов, и/или осигурителен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

Ако лицето е с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.

Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага.

Държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването. В случай че в периода, посочен в графика, държавният служител се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.

Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск на държавния служител, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59 от ЗДСл.

На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1 от ЗДСл.
 
Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител.

Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител.
 
Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

По писмено искане на държавния служител ползването на част от платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година.

Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

Съгласно чл. 59а от ЗДСл, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 59, ал. 4 от ЗДСл, правото на държавния служител на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
 
 
Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение. Така е и при трудовите правоотношения.

При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.

Размерът на паричното обезщетение се определя съобразно размера на основната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Върху обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск се дължат данъци по ЗДДФЛ и осигурителни вноски, съгласно Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.