...или използвайте търсачката Разширено търсене

Неизплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по съгласие на служителите и работодателя

доц. д-р Андрей Александров Отговор, предоставен от
доц. д-р Андрей Александров
на 18 Февр 2022 favorite
Въпрос:

Дружество в ИТ сектора предлага атрактивни условия на труд на служителите си и нива на възнаграждения доста над средните на българския трудов пазар. Работодателят предпочита да си „спести“ администрирането на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а и служителите са съгласни то да се счита включено в договорените им възнаграждения. Има ли риск, ако се практикува така?


Отговор:
Когато се търси начин за заобикаляне на императивна разпоредба на трудовото законодателство, рискове не може да няма. При евентуални проверки от контролните органи или при завеждане на искови претенции пред съда може да бъде ангажирана отговорността на работодателя.

Все пак не е тайна, че практиката е открила способ за избягване на „натрупването“ на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, но прилагането му изисква съгласие на работника или служителя.

В преговорите, предшестващи сключването на индивидуалния трудов договор, страните често дискутират размера на нетното възнаграждение, без да навлизат в детайли относно неговите компоненти. За бъдещия работник или служител е важно, че ще получава например „чиста“ сума от 3000 лв. на месец, без значение каква ще е основната заплата, допълнителните трудови възнаграждения, респективно брутното трудово възнаграждение. Уговореното между страните нетно възнаграждение обикновено не е обвързано с конкретен период, след който да бъде променяно, но фактически при действащата законова уредба работодателят е длъжен ежегодно да увеличава възнаграждението с поне 0,6 на сто, когато служителят придобие още една пълна година трудов стаж. За да избегнат този ефект и да запазят първоначално договорения нетен размер на възнаграждението, някои работодатели предлагат ежегодно на служителите да подпишат допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което основната работна заплата съответно се намалява, за да „компенсира“ увеличаването на допълнителното трудово възнаграждение.

Формално-юридически не съществува пречка за използването на този механизъм. Съгласно чл. 119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време, и не са въведени никакви ограничения колко често може да става това. Етичността и добросъвестността обаче изискват към такива действия да се подхожда само при действително наличие на предварителна уговорка и свободно дадено от служителя съгласие. Принуждаването на работниците и служителите да подписват допълнителни споразумения за намаляване на основната заплата от страх да не загубят работата си би било злоупотреба от страна на работодателя и най-малкото ще повлияе негативно на трудовата атмосфера в предприятието. Като краен ефект „спестените“ увеличения на работните заплати могат да доведат до понижаване на мотивацията на персонала и производителността на труда. Едва ли е нужно да се аргументира, че подобни тенденции са нежелателни и могат да навредят на интересите и на двете страни по трудовото правоотношение.
 
С уважение:
 
доц. д-р Андрей Александров
 
 
Нормативна рамка

КТ

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x