Недеклариране на трудова злополука пред НОИ - последствия и глоби
Аспасия Петкова
Въпрос:
Става въпрос за фирма занимаваща се с транспорт и строителство в страната и чужбина. При трудова злополука служителят получава болничен и НОИ изплаща сумата по болничния на служителя. Какви действия може да предприеме НОИ към работодателя, ако не декларира трудова злополука? Кой друг може да предприеме действия срещу работодателя? И има ли конкретни глоби за работодателя? НОИ може ли да поиска от работодателят да възстанови изплатеното обезщетение на служителя? Ако вследствие на трудова злополука лицето е с инвалидност и получава пенсия за инвалидност, кой би могъл да има претенции към работодателя и какви? Може ли НОИ да иска работодателят да възстановява изплатените обезщетения за болничен и пенсия за инвалидност. Както и служителя какви действия би могъл да предприеме отделно от институциите? Какви могат да са последствията? При смърт на работното място, ако е по вина на работодателя или не е по вина на работодателя, какви са обезщетенията и какви са последствията за работодателя претенции от институциите, от роднините на починалото лице.
Става въпрос за фирма занимаваща се с транспорт и строителство в страната и чужбина. При трудова злополука служителят получава болничен и НОИ изплаща сумата по болничния на служителя. Какви действия може да предприеме НОИ към работодателя, ако не декларира трудова злополука? Кой друг може да предприеме действия срещу работодателя? И има ли конкретни глоби за работодателя? НОИ може ли да поиска от работодателят да възстанови изплатеното обезщетение на служителя? Ако вследствие на трудова злополука лицето е с инвалидност и получава пенсия за инвалидност, кой би могъл да има претенции към работодателя и какви? Може ли НОИ да иска работодателят да възстановява изплатените обезщетения за болничен и пенсия за инвалидност. Както и служителя какви действия би могъл да предприеме отделно от институциите? Какви могат да са последствията? При смърт на работното място, ако е по вина на работодателя или не е по вина на работодателя, какви са обезщетенията и какви са последствията за работодателя претенции от институциите, от роднините на починалото лице.
Отговор:
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО” е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
Съгласно чл. 55, ал. 3 от КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
Задължително осигурени за рисковете “трудова злополука” и “професионална болест” са лицата по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, а именно работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, държавните служители и други.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката са длъжни незабавно да уведомят ръководителя на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице.
При постъпване в лечебно заведение е необходимо пострадалият или придружаващите го лица да информират лекуващия лекар/лекар по дентална медицина за настъпилата злополука.
Съгласно чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза, лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й – трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в амбулаторния лист часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. В графа "бележки" на болничния лист се вписва "За доказване с разпореждане на ТП на НОИ".
Болничният лист при трудова злополука се издава с причина:
„04 – злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 КСО“ или
„05 – злополука – трудова по чл. 55, ал. 2 КСО“
Осигуреният е длъжен да представи издадения болничен лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.
При издаване на болничен лист за продължаване на временната неработоспособност, лицата представят разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.
При освидетелстване/преосвидетелстване от ТЕЛК лицата представят разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.
Когато от събраните доказателства може да се предположи, че се касае за трудова злополука, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице подават декларация по образец в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя.
Осигурителят е длъжен да декларира всяка трудова злополука в срок от 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване.
Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право да я декларират в срок една година от злополуката.
При деклариране на трудова злополука от пострадалият или неговите наследници се прилагат:
-декларация за трудова злополука, попълнена в четири екземпляра;
-писмени обяснения на пострадалия;
При възможност се прилагат и други документи:
-писмени сведения от свидетелите на злополуката и лицата оказали първа помощ. При липса на преки свидетели на злополуката – писмени сведения от лицата, които последно са разговаряли с пострадалия или последно са го видели непосредствено преди злополуката и/или лицата, които първи са открили пострадалия след злополуката;
-копие на документи, свързани с трудовата дейност на пострадалото лице – трудов договор, заповед за назначаване, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, присъствена книга и др.;
-копие на медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – епикризи, амбулаторни листове от извършени медицински прегледи, аутопсионен протокол, препис-извлечение от акт за смърт и др.;
-други документи в зависимост от случая – заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.
Длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Разпореждането се връчва на осигурителя и на осигурения или неговите наследници.
Разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова може да се обжалва от осигурителя, пострадалия или от неговите наследници пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок от получаването.
Ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата. То се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересованите страни.
Съгласно условията и реда, определени с Кодекса за социално осигуряване, при издаване на разпореждане за приемане на злополуката за трудова, пострадалият или неговите наследници имат право на:
- парично обезщетение за временна неработоспособност – изплаща се от първия ден на настъпването до възстановяването на работоспособността или до установяване на инвалидност.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, а не както при общо заболяване – в размер 80 на сто;
- парично обезщетение при трудоустрояване – изплаща се за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
- лична пенсия за инвалидност – отпуска се за срока на инвалидността.
Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
За разлика от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука може да се получава едновременно и с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По-голямата по размер пенсия се изплаща като първа в пълен размер, а втората в размер 50 на сто;
- наследствена пенсия за инвалидност – право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите;
- парична помощ за профилактика и рехабилитация – предоставя се еднократно в една календарна година и включва 4 основни диагностични и терапевтични процедури дневно, средствата за нощувки и частична парична помощ за хранене;
- еднократна помощ при смърт.
Съгласно условията и реда, определени с чл. 200 от Кодекса на труда, работодателят носи имуществена отговорност за претърпените от пострадалият или неговите наследници вреди, в резултат на трудовата злополука.
Съгласно условията и реда, определени с чл. 9 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" , пострадалият или неговите наследници имат право на застрахователно обезщетение.
Работодателят не възстановява на НОИ паричните обезщетения, платени от НОИ на лицата, както и пенсиите за инвалидност.
Нормативната уредба, регламентираща трудовите злополуки е уредена в чл. 55-60 от Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
Съгласно чл. 55, ал. 3 от КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
Задължително осигурени за рисковете “трудова злополука” и “професионална болест” са лицата по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, а именно работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, държавните служители и други.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката са длъжни незабавно да уведомят ръководителя на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице.
При постъпване в лечебно заведение е необходимо пострадалият или придружаващите го лица да информират лекуващия лекар/лекар по дентална медицина за настъпилата злополука.
Съгласно чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза, лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й – трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в амбулаторния лист часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. В графа "бележки" на болничния лист се вписва "За доказване с разпореждане на ТП на НОИ".
Болничният лист при трудова злополука се издава с причина:
„04 – злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 КСО“ или
„05 – злополука – трудова по чл. 55, ал. 2 КСО“
Осигуреният е длъжен да представи издадения болничен лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.
При издаване на болничен лист за продължаване на временната неработоспособност, лицата представят разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.
При освидетелстване/преосвидетелстване от ТЕЛК лицата представят разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.
Когато от събраните доказателства може да се предположи, че се касае за трудова злополука, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице подават декларация по образец в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя.
Осигурителят е длъжен да декларира всяка трудова злополука в срок от 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване.
Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право да я декларират в срок една година от злополуката.
При деклариране на трудова злополука от пострадалият или неговите наследници се прилагат:
-декларация за трудова злополука, попълнена в четири екземпляра;
-писмени обяснения на пострадалия;
При възможност се прилагат и други документи:
-писмени сведения от свидетелите на злополуката и лицата оказали първа помощ. При липса на преки свидетели на злополуката – писмени сведения от лицата, които последно са разговаряли с пострадалия или последно са го видели непосредствено преди злополуката и/или лицата, които първи са открили пострадалия след злополуката;
-копие на документи, свързани с трудовата дейност на пострадалото лице – трудов договор, заповед за назначаване, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, присъствена книга и др.;
-копие на медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – епикризи, амбулаторни листове от извършени медицински прегледи, аутопсионен протокол, препис-извлечение от акт за смърт и др.;
-други документи в зависимост от случая – заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.
Длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Разпореждането се връчва на осигурителя и на осигурения или неговите наследници.
Разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова може да се обжалва от осигурителя, пострадалия или от неговите наследници пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок от получаването.
Ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата. То се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересованите страни.
Съгласно условията и реда, определени с Кодекса за социално осигуряване, при издаване на разпореждане за приемане на злополуката за трудова, пострадалият или неговите наследници имат право на:
- парично обезщетение за временна неработоспособност – изплаща се от първия ден на настъпването до възстановяването на работоспособността или до установяване на инвалидност.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, а не както при общо заболяване – в размер 80 на сто;
- парично обезщетение при трудоустрояване – изплаща се за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
- лична пенсия за инвалидност – отпуска се за срока на инвалидността.
Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
За разлика от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука може да се получава едновременно и с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По-голямата по размер пенсия се изплаща като първа в пълен размер, а втората в размер 50 на сто;
- наследствена пенсия за инвалидност – право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите;
- парична помощ за профилактика и рехабилитация – предоставя се еднократно в една календарна година и включва 4 основни диагностични и терапевтични процедури дневно, средствата за нощувки и частична парична помощ за хранене;
- еднократна помощ при смърт.
Съгласно условията и реда, определени с чл. 200 от Кодекса на труда, работодателят носи имуществена отговорност за претърпените от пострадалият или неговите наследници вреди, в резултат на трудовата злополука.
Съгласно условията и реда, определени с чл. 9 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" , пострадалият или неговите наследници имат право на застрахователно обезщетение.
Работодателят не възстановява на НОИ паричните обезщетения, платени от НОИ на лицата, както и пенсиите за инвалидност.
Нормативната уредба, регламентираща трудовите злополуки е уредена в чл. 55-60 от Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
14Февр2023
СИРВ за работа на 8 часа в различни дни от седмицата
от Аспасия Петкова
на 14 Февр 2023
24Ноем2020
Право на представително облекло в системата на образнованието за новопостъпили служители и такива в продължителен болничен
от Красимира Гергева
на 24 Ноем 2020
26Септ2016
Пускане в неплатен служебен отпуск на служител на ТД в университет, които иска да ползва платен творчески отпуск
от Красимира Гергева
на 26 Септ 2016
24Март2016
Определяне на допълнително трудово възнаграждение за лице, внасяло осигуровки като управител
от Красимира Гергева
на 24 Март 2016
18Март2016
Дни платен годишен отпуск за служителка по майчинство
от Красимира Гергева
на 18 Март 2016