Назначаване на трудов договор в българско дружество на румънци, които ще работят в Румъния за осигуряването на услугите на българското дружество там

Сключването на трудов договор с чужденец е регламентирано в следните нормативни актове: Закон за чужденците в Република България, Закон за насърчаване на заетостта, Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства, Кодекса на труда и др.

След влизането в сила от 01.01.2007г. на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, гражданите на държави-членки на Европейския съюз (ЕС) могат да упражняват правото си на свободно движение с цел работа в Република България без да им е необходимо разрешение за работа.

При назначаване на чужденец – гражданин на държава членка, на трудов договор в дружество, регистрирано в България, не се изисква разрешение за работа, както и удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство. По този трудов договор се плащат социални, здравни осигуровки и данъци съгласно българското законодателство.

Преди сключването на трудов договор с лице - гражданин на ЕС - е необходимо лицето да има адрес на пребиваване в страната, което се доказва с договор за наем на жилище. Лицето трябва да има Личен номер, или Служебен номер на чужденец (издава се от НАП по адрес на пребиваване в страната). Ако лицето не е в България, идентификационен номер на чужденец в НАП може да се извади от неговия работодател само с изрично нотариално заверено пълномощно. Ако лицето има издаден личен номер на чужденец (ЛНЧ) се подава заявление до НАП, за да се заличи Служебният номер на чужденец.

При условие че трудовите правоотношения с чуждите граждани се уредят съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, работодателят е задължен да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за сключените трудови договори – чрез изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ в тридневен срок от сключването на договора (чл. 1 и 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ).

Ако правоотношенията между страните бъдат уредени по законодателството на друга държава, трудовите договори не подлежат на регистрация в НАП.

За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.

Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (в сила от 01.05.2010 г.) Като се определи приложимото законодателство, се определя и държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.

Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка. Т.е. основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.

От поставения въпрос не е ясно, дали разширявайки дейността в областта на услугите в Румъния дружеството, установено в България, ще открие клон в Румъния. Дружеството иска да наеме по трудов договор румънски граждани, които ще работят само на територията на Румъния. В коя държава ще се дължат осигурителни вноски за румънците и възможно ли е за българското дружество да възникнат задължения за осигурителни вноски по румънското законодателство? Възможностите са две:

Първа: Ако трудовия договор с румънците е сключен с клона на дружеството, в случай че клонът има качеството на работодател

В този случай лицата ще бъдат наети по трудово правоотношение от клона на българското дружество. Тогава румънските граждани ще работят за клона на дружеството, регистрирано по румънското законодателство. Това означава, че няма да има трансграничен елемент и няма да се налага определяне на приложимо осигурително законодателство. Осигуряването на румънските граждани ще се извършва изцяло в съответствие с националното осигурително законодателство на Румъния. Там ще се дължат осигурителните вноски за социално и за здравно осигуряване и при необходимост лицето ще ползва осигурителни права в Румъния.

Втора: Ако трудовия договор е сключен с дружеството

Ако румънците ги наеме дружеството в България и с тях сключи трудови договори, тогава ще е налице трансгранична ситуация в рамките на ЕС. Това е така, защото граждани на една държава-членка – Румъния ще полагат труд за работодател от друга държава-членка – България. В този случай в ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки, въведени са с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Необходимо е да се определи приложимото законодателство. Определяне на приложимото осигурително законодателство е един от основните принципи, въведени с тези регламенти. Изразява се в това, че при трансгранична ситуация в ЕС за лицата  може да има само една компетентна държава-членка. Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигурителните вноски и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за дублиране на осигурителни вноски или липса на осигуровки за лицата. Определяне на приложимото осигурително законодателство представлява определяне на една единствена компетентна за осигуровките държава-членка. Респективно освобождаване от всякакви задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки.

Основното правило е, че за лицата се внасят осигуровки в държавата-членка, в която работят. Познато е още като lex loci laboris или законодателството по място на работа. В тези случаи няма задължение за работодателя/или осигуреното лице да уведомява институцията на която и да било държава-членка. И не е предвидена възможност за издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

Правилото се състои в това, че за лице, което в трансгранична ситуация работи само в една държава-членка се внасят осигурителни вноски същата тази държава. При тази хипотеза българското дружество трябва да осигурява наетите по трудово правоотношение румънци в Румъния по действащото в Румъния осигурително законодателство.

Националното осигурително законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост. Освен превеждане на осигурителни вноски, това може да предвижда задължителни регистрации, подаване на данни за осигурените лица, деклариране на задължения за осигурителни вноски и т.н.

Възможността, при която румънците се наемат не от клона, а директно от фирмата в България може да породи доста административни усложнения за предприятието, в т.ч. евентуално регистрация като задължено лице в Румъния и други формалности.

Възможно румънците да се осигурява в България въз основа на споразумение за изключение от правилата при определяне на приложимото осигурително законодателство. 

В случая осигуряване на румънците по българското законодателство едва ли е в интерес на самите осигурени лица, тъй като те са по-трайно свързани с румънската система за социална сигурност.

Може би по-удачният вариант е лицето да встъпи в трудови правоотношения с клона, регистриран в Румъния, ако той има качеството работодател, тъй като той така или иначе след като извършва дейност на територията на Румъния трябва да функционира съгласно установените там разпоредби.

От гледна точка на данъчното облагане, разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила.

Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите е ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание и е публикувана в ДВ, бр. 64 от 16 август 2016 г.

Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата са за Румъния – данък върху доходите и данък върху печалбата, а за България – данък върху доходите на физическите лица и корпоративния подоходен данък.

Относно правата и задълженията на лицата и на българското дружество на територията на Румъния,  информация може да получите от действащото румънско законодателство в съответните области, които ви интересуват. 

С уважение:

Вижте ЗДДФЛ тук >>>