Назначаване на лице на втори трудов договор на график с 4 работни часа

Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. В случай че по основния трудов договор не е предвидено условие да бъде получено съгласие от работодателя или задължение за уведомяването му преди сключване на втори трудов договор, работникът или служителят не е длъжен да иска съгласието му, респективно да го уведоми за сключване на трудов договор с друг работодател.

Според чл. 113, ал. 1 от КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Според чл. 113, ал. 4 от КТ писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд.

Продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца, което означава, че писменото съгласие за работа повече от 48 може да се дава на всеки 4 месеца. В Кодекса на труда не се съдържа изискване за еднократност на периода, т.е. след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд.

Съгласно чл. 113, ал. 6 от Кодекса на труда във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по всички договори - по трудовия договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение, не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена в КТ. Съгласно чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153 от КТ минималната междуседмична почивка е в размер на 48 часа, а при сумирано изчисляване на работното време - непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

Допълнителното трудово правоотношение не се вписва в трудовата книжка. Зачетеният по него трудов стаж (ако има такъв) се удостоверява с удостоверение по образец УП 2, което работодателят издава при прекратяването на договора.

С уважение:

Още за втори трудов договор: