Назначаване на българин, живеещ и работещ на трудов договор в Германия

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда, този кодекс се прилага и за трудовото правоотношение между български работодател и работник или служител с място на работа извън Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Алинея 2 не се прилага за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.

Съгласно българското законодателство, трудовият договор за допълнителен труд при друг работодател, съгласно чл. 111 от КТ, трябва да съдържа изрично уговорено работно време, което да бъде извън установеното работно време по основния трудов договор. Същевременно задължително условие е общата продължителност на работното време по всички трудови договори да не нарушава задължителната минимална междудневна и междуседмична почивка, предвидени в Кодекса на труда /чл. 113, ал. 6 от КТ/.

Съгласно чл. 113, ал. 1 – 6 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители, и 48 часа седмично – за другите работници и служители.

При предоставено писмено съгласие работниците и служителите, навършили пълнолетие, могат да работят и повече от 48 часа. Това съгласие следва да бъде дадено изрично, като не може да бъде изведено по тълкувателен път от самото подписване на трудовия договор. Работникът или служителят по чл. 111 от КТ дава писменото си съгласие на работодателя по допълнителния трудов договор.

Аз считам, че трудовият договор трябва да бъде сключен на основание чл. 111 от КТ.

Съгласно чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.

По отношение на внасянето на осигурителните вноски, трябва да се имат предвид разпоредбите на регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на Европейския съюз -  Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (lex loci laboris). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Регламент (ЕО) № 987/2009 дефинира лицата, които в различните хипотези на паралелна трудова активност следва да се разглеждат като обичайно осъществяващи дейност като заети в две или повече държави членки.

Приложимото осигурително законодателство се удостоверява с формуляр A1. Удостоверението представлява доказателство за приложимото спрямо лицето осигурително законодателство на дадена държава членка, като това е единствената държава, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която лицето би следвало да ползва съответните обезщетения.

Лице, което е заето в две или повече държави членки, е подчинено на осигурителното законодателство на държавата членка по пребиваване, ако извършва значителна част от дейността си в тази държава членка (основание чл. 13(1)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Под пребиваване отново се има предвид държавата членка, в която се намира центърът на жизнения интерес на лицето.

А значителна част от дейността се свързва с изпълнение на количествени критерии – не по-малко от 25% от работното време и/или възнаграждението на лицето в държавата по пребиваване. В случай че лицето пребивава в Германия и реализира там не по-малко от 25% от работното време и/или възнаграждението, компетентната институция на тази държава най-вероятно ще определи като приложимо спрямо него немското осигурително законодателство.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя една-единствена държава членка в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави членки и от която при необходимост лицето черпи осигурителни права.

С уважение:

Още за назначаване: