Напускане без предизвестие поради закъснение при изплащане на заплата

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят има право да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда.

Едно от основните задължения на всеки работодател е да начислява и заплаща в установените срокове трудовото възнаграждение на работника или служителя. Това задължение е правно уредено в чл. 128 от КТ, а мястото, сроковете и начините за неговото изплащане – в чл. 270 от КТ.

Забавата на плащането на заплатата означава закъснение, просрочване на датата, на която се дължи. Следователно е необходимо да се установи датата, на която се дължи съответното плащане, за да се определи и забавянето спрямо нея.

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ не поставя изискване за срок за забава. Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение. Закъснение с 1 ден е достатъчно за да обоснове правото на служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Работникът или служителят има право да подаде заявление за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 от КТ настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора - чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ.

Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и т. 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

От тук следва, че работодателят е този, който дължи обезщетение на работника или служителя на основание на чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Работникът или служителят не дължи обезщетение за неспазето предизвестие.

По отношение на въпроса за обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, това основание за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 не е сред предвидените за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. От тук следва, че работодателят не дължи изплащане на това обезщетение.

С уважение:

Още за предизвестие:

Нормативна рамка

КТ