Майчинство при работа по два трудови договора

Отпускът поради бременност и раждане е уреден в разпоредбата на чл. 163 КТ и е в общ размер от 410 дни. Отделните му части обаче имат различен режим на ползване.

Ползването на първата част от периода на отпуска поради бременност и раждане става въз основата на болничен лист, издаден на работничката или служителката. Той покрива общо 135 календарни дни, включително 45 дни преди предвижданата дата на раждането и 90 дни след него (чл. 45, ал. 1, т. 1 НРВПО). Доколкото болничният лист създава задължение и за двете страни по трудовото правоотношение да се преустанови полагането на труд, те не могат да не изпълнят даденото им предписание. Поради това ползването на тази част от отпуска е задължително.

Остатъкът от 275 дни (410 дни – 135 дни) се ползва по желание на майката, въз основа на писмено заявление до предприятието, към което се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето и декларация по образец. Работодателят е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението, а когато майката няма право на този отпуск – да я уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си (чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО). Тази част от отпуска има за предназначение да позволи на майката да полага лично грижи за новороденото си дете. Доколкото обаче след изтичането на периода на болничния лист ползването на отпуска става по желание на майката, тя може да прекъсне ползването по всяко време, без да мотивира решението си. Щом служителката е излязла в отпуск по майчинство през август 2020 г., очевидно тя е в периода, когато може да прекъсне ползването на отпуска.

При работа по две (или повече) трудови правоотношения, от гледна точка на трудовото законодателство няма пречка по едно от тях да се ползва отпуск, а по друго – не. Практически същественият въпрос тук по-скоро се свежда до осигурителните права на майката в подобна ситуация.

Аналогичен казус е разгледан в рубриката „Често поставяни въпроси“ на сайта на НОИ, където експерти от администрацията на осигурителния орган поясняват: „Съгласно чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са им издадени актове от здравните органи.

На основание тази разпоредба лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са им издадени болнични листове за временна неработоспособност или бременност и раждане (за срок до 135 календарни дни), нямат право на парично обезщетение за тези периоди.

Когато обаче едно лице, осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение, има право да получава паричното обезщетение и за остатъка от периода след 135-я календарен до 410 календарни дни по заявление-декларация, Приложение № 2 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО в пълен размер по това правоотношение/основание, в случай че започне работа и по друго правоотношение/основание и не ползва отпуск по него.

В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО – за отглеждане на дете до 2-годишна възраст следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.“

С уважение:

Още за майчинство: