Кодекс на труда – промени и допълнения

В бр. 54 от 2015 г. бяха приети промените в Кодекса на труда, в сила от 17.07.2015 г.

С промените се въвежда нов вид трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа на основание чл. 114а от КТ. Договорът се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. В рамките на една календарна година с един работник може да сключва такъв тип договор за общо не повече от 90 дни. Трудовият договор се сключва само за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство“ - само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Договорът следва да съдържа данните на страните, мястото на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата на изпълнение на работата, продължителност, начало и край на работния ден, а възнаграждението се изплаща в края на работния ден срещу разписка. При сключване и прекратяване на трудовия договор не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от КТ. На Главна дирекция инспекция по труда е възложено да заверява този вид трудови договори. По отношение на осигуряването: съобразно ал. 8 работниците се осигуряват при условията и реда установени в КСО и ЗЗО.


 
Официално се регламентира задължението на работодателите да водят трудови досиета на работниците и служителите си, в които се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение. Това задължение се урежда с новия чл. 128б. А всеки работник или служител има право да получава заверени копия от съхраняваните документи в своето досие.


С измененията в чл. 136а се дава възможност на работодателите по производствени причини с писмена заповед да удължават работното време през едни работни дни и да го компенсират с намаляване през други след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

С новата ал. 3 към чл. 139 се регламентират новите правила за прилагане на гъвкаво работно време. Извън времето на задължително присъствие работникът или служителят може да отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни от същата работна седмица.  Работодателят ще продължи да определя времето за задължително присъствие на работниците и служителите, като начина на отчитане на работното време  изрично се урежда с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Съгласно ал. 4 се урежда възможността работният ден да бъде разпределен на две или три части в зависимост от характера на труда и организацията на работния ден. Важно е да се има предвид, че при контрола ще се следи дали при разпределението на работното време и отработването на часовете се спазват изискванията за задължителна междудневна и седмична почивка.
 

Друго ново в КТ е възможността младежите между 16 и 18 години да работят вече до 22 часа, вместо до 20 часа, каквото ограничение имаше досега. Възможността се урежда с изменението в чл. 140, ал. 2. Останалите защити при полагане на труд от малолетни и непълнолетни остават. Съгласно чл. 305, ал. 3 те могат да работят при 7 часов работен ден, като нямат право да полагат извънреден и нощен труд. Нощен е трудът, положен след 22 часа, а за лицата, ненавършили 16 г. - след 20 часа.
 


С изменението в чл. 167а, ал. 1 се дава възможност всеки от родителите да ползва 5 месеца неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години от отпуска на другия родител с негово съгласие. Условията са отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ да е приключил, родителите да работят по трудово правоотношение и детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.
 

Отменя се задължението на работодателите да изготвят графици за отпуските, в рамките на които досега те бяха длъжни да предоставят на работниците и служителите си в платена отпуска. С изменението в чл.176а, ал. 2 се запазва 2-годишната давност, след края на която неизползваните дни ще се погасяват. Давността изтича две години след годината, за която се е полагал отпускът. Новите текстове позволяват прехвърляне на част от отпуската за следващата година, но работодателят се задължава до средата на годината да осигури използването му. За целта той може и еднолично да изпрати в платен отпуск лице, което не се е възползвало от правото си да го поиска. За справка чл. 176, ал. 2 и 3 от КТ.

Регламентират се две нови основания за прекратяване на трудовите правоотношения, чл. 327, ал. 1, т. 12 без предизвестие от страна на работника или служителя, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и чл. 328, ал. 1, т. 10 с едномесечно предизвестие от страна на работодателя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование.


 
Отпада чл. 277 от КТ, който задължаваше работодателите да разработват и утвърждават правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тези им задължения обаче не отпадат, тъй като са подробно разписани в специалния Закон за здравословните и безопасни условия на труд.

В брой 98 от 2015 г. бяха обнародвани три нови основания за прекратяване на трудовите правоотношения, които влизат в сила от 01.01.2016 г. Нови са чл. 328, ал. 1, т. 10а, касаеща възможност за прекратяване на трудовите правоотношения с работник или служител, който има отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, чл. 328, ал. 1, т. 10б, възможност за прекратяване на трудовото правоотношение, когато то е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и чл. 328, ал. 1, т. 10в, възможност за прекратяване на трудовите правоотношения, когато те са възникнали с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. 
 

През 2016 г. се въвежда и нова ал. 4 към чл. 222, според която обезщетението при пенсиониране се прилага, и когато при прекратяването на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО.