Извънреден труд - случаи на полагане, времетраене, лица, които могат да го полагат

Много важно е както за работниците и служителите, така и за служителите, които се занимават с администрирането на трудовите правотношения, да са наясно със законовото определение за извънреден труд и да могат да определят кой труд е такъв и кой не е.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Какви са характеристиките на този труд, за да го отличим от другия труд, който работникът или служителят полага:
1)  Това е труд, който се полага извън регламентираното, извън установеното за конкретния работник или служител работно време.
В този смисъл, за да се признае трудът за такъв, следва много добре да се знае къде и как е регламентирано работното време на конкретния работник или служител.
2)  Това е труд, който се полага:
 - или с изричното предварително писмено разпореждане на работодателя – със заповед за полагане на извънреден труд (в определени хипотези е възможно заповедта да се даде устно и в последствие да се издаде в писмена форма)
 - или с мълчаливото съгласие на работодателя или прекия ръководител.

Ако работодателят желае да прекрати полагането на извънреден труд, той трябва да издаде писмена заповед, в която разпорежда преустановяване на полагането на извънредния труд, и да я връчи на работника или служителя.

Принципът за забрана на извънредния труд е провъзгласен в чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда.

Хипотезите, в които той е допустим, са изчерпателно изброени в Кодекса на труда и е недопустимо страните по трудовото правоотношение са уговарят други хипотези на допустимост на извънредния труд.

Кои са случаите, в които законът позволява да бъде полаган извънреден труд, регламентира чл. 144 от Кодекса на труда:
1) за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
3) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
4) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
5) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
6) за извършване на усилена сезонна работа.


Продължителността на извънредния труд в хипотезите на чл. 144, т. 4, 5 и 6 е строго ограничена от закона. Рамката е зададена в чл. 146 от Кодекса на труда:
- За  календарната година максимално допустимите часове за един работник или служител са 150 часа.
- За календарния месец максимално допустимите часове за един работник или служител са 30 часа дневен или 20 часа нощен труд.
- За календарната седмица максимално допустимите часове за един работник или служител са 6 часа дневен или 4 часа нощен труд.
- За два последователни работни дни максималнодопустимите часове за един работник или служител са 3 часа дневен или 2 часа нощен труд.

В този смисъл често допускана грешка, която съм срещала при колеги, е издаване на заповед за полагане на извънреден труд в събота – почивен ден за съответните работници за 8 ч. дневен труд. Допустими са най-много  шест часа дневен труд и то, ако не е полаган друг извънреден труд през седмицата.


Кодексът на труда (чл. 147, ал. 1, т. 1 и 2) забранява полагането на извънреден труд от непълнолетни работници или служители, от бременни работнички или служителки или такива в напреднал етап на лечение инвитро.

Освен в случаите по чл. 144, т. 1 – 3 от Кодекса на труда, не се разрешава полагането на извънреден труд и за от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (чл.147, ал.2 КТ).


Кодекса на труда (чл. 147, ал. 1, т. 3-5) забранява полагането на извънреден труд, освен с тяхно писмено изрично съгласие за всеки конкретен случай за:
- майки с деца до 6-годишна възраст,
- майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им;
- трудоустроени работници или служители и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
- работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството 

Миглена Трифонова