Изготвяне, утвърждаване и промяна на щатно разписание

Още за щатно разписание:

Щатното разписание може да се окаже важен документ за работодателя, въпреки че за него липсва специална нормативна уредба. Трудовото ни законодателство не съдържа конкретни правила как се изготвя и какви данни се включват в щатното разписание. Затова е напълно възможно например едно микропредприятие да няма утвърдено щатно разписание (съгласно Закона за малките и средните предприятия микропредприятията имат средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души). Липсата на щатно разписание не нарушава никоя императивна законова разпоредба и в този смисъл не е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя при евентуална проверка от контролните органи по спазване на трудовото законодателство.
 
Същевременно Кодексът на труда сякаш „предпоставя“ съществуването на такъв документ в редица свои разпоредби – когато формулира понятия като „утвърдена численост на персонала“, „незаети щатни бройки“, „съкращаване на щат“ и т.н. Може би най-важният от практическа гледна точка смисъл на приемането на щатно разписание е именно възможността за извършване на уволнения поради съкращаването на щат (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ). Очевидно, ако работодателят не е приел щатно разписание, той няма и как да го измени, за да съкрати съответните щатни бройки. Затова в следващите редове ще припомним някои важни правила относно изготвянето, утвърждаването и промените в щатното разписание.
 
 
От анализа на законовите разпоредби, в които се употребява терминът „щатно разписание“, може да се заключи, че става дума за организационна структура, разписание на длъжностите в предприятието или списък на работните позиции.
 
Тъй като няма официално утвърден образец на щатното разписание, в практиката се ползват различни модели, най-често в табличен вид. Обикновено те съдържат:
- Структурата на предприятието по звена и дейности: тук могат да се посочат и всякакви особености, характерни за съответното предприятие, напр. вътрешни структурни подразделения;
- Щатни бройки и позиции и техните особеност, напр. заемането на длъжности на „половин щат“: Това е единият от възможните подходи при изготвяне на щатно разписание. Другата възможност е да се посочат трите имена на всички работници и служители и каква длъжност заемат. Обикновено вариантът само с длъжности се оказва организационно по-удобен, тъй като не налага промени в щатното разписание при прекратяване на съществуващи и сключване на нови трудови договори. (Наред с това, минимизирането на обработването на лични данни е един от важните принципи на законодателството по защита на личните данни. Щом щатното разписание като документ може да изпълнява същите функции и без да съдържа лични данни на работници и служители, възпроизвеждането на лични данни в него е непропорционално на целите и може да се окаже форма на незаконосъобразно обработване на тези данни.)
- Други данни по преценка на работодателя: В някои щатни разписания се включват например основните работни заплати по длъжности.
 
Длъжностите, предвидени в щатното разписание, трябва да съответстват на приетите в НКПД наименования с определените им кодове.
 
 
Щатното разписание е частен документ, който се съставя от работодателя и се изменя по негова преценка. Колко и какви щатни длъжности да се поддържат в едно предприятие е въпрос на преценка по целесъобразност, затова и сама по себе си тя не подлежи на съдебен контрол.
 
Казаното може да се онагледи със следния пример: работодател приема промяна в щатното разписание и съкращава броя на хигиенистите от пет на три щатни бройки. Двама служители са уволнени на това основание. Възможните и най-често използвани аргументи, с които те могат да атакуват уволнението, са: (а) фиктивност на съкращаването на щата (обикновено това са случаите, когато се съкращава щатна бройка, за да бъде уволнен конкретен служител, след което се разкрива отново и се назначава друго лице); (б) неспазена процедура по подбор по смисъла на чл. 329 КТ и/или (в) други формални нарушения.
 
Не може да бъде аргумент пред съда обаче, че такова редуциране на персонала е нецелесъобразно, защото останалите трима служители на длъжността не могат да поемат работата на уволнените лица или действителните нужди на предприятието налагат тази дейност да се изпълнява от петима служители. Какви са действителните нужди на предприятието преценява работодателят и съдът не може да му изземе тази компетентност.
 
Щатното разписание се утвърждава и изменя от ръководния орган на предприятието. То трябва да е датирано и да е подписано от лицето, което има правомощията да представлява предприятието – директор, управител и пр.
 
За разлика от вътрешните нормативни актове в предприятието (като правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата и др.), щатните разписания не се свеждат до знанието на персонала, защото от тях не произтичат някакви конкретни права или задължения за работниците и служителите. Дори когато се извършва уволнение поради съкращаване на щат, за работодателя няма задължение да представи на засегнатите работници и служители екземпляр от щатното разписание. Оттук произтичат и някои практически проблеми, на които е добре да се обърне внимание:
- Често срещана защитна теза на уволнени поради съкращаване на щат работници и служители пред съда е, че щатно разписание изобщо не съществува (не е разработвано и приемано) в предприятието.
- Когато работодателят представи по делото „старо“ и „ново“ щатно разписание, от които е видна датата на извършената промяна и отпадането на длъжността, могат да възникнат съмнения в достоверността на датата на тези документи, т.е. че те са изготвени за целите на процеса, а не са съществували към момента на уволнението.
 
Затова някои работодатели напоследък се ориентират към практиката да заверяват нотариално датата на новоприети (изменени) щатни разписания по доказателствени съображения. Въпреки че законът не предвижда подобно задължение и то е свързано с допълнителни разходи за работодателя, в определени случаи тази „презастраховка“ може да се окаже полезна за успешния изход от делото. Ако щатното разписание няма нотариална заверка на датата, за неговото съществуване и изменение, разбира се, могат да се използват и всички други доказателствени средства – напр. свидетелски показания.

доц. д-р Андрей Александров