Имуществена отговорност на отчетниците

От формулировката на въпроса става ясно, че се има предвид ограничената имуществена отговорност на отчетниците (чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ: работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение).

Имуществената (или още – гражданска) отговорност е отговорност за вреди, развита в гражданското право и позната във всички негови клонове. В трудовото законодателство тя също е уредена като средство за компенсиране на вредите, които страна по трудовото правоотношение търпи в резултат на виновното противоправно поведение на другата страна. Наред с общите принципи обаче се наблюдават и ред специфики, обусловени от особения характер на отношенията между страните по трудовия договор.

В практиката нерядко са възниквали затруднения при определянето на персоналния кръг на отчетниците (или материалноотговорни лица /МОЛ/), защото в трудовото законодателство липсва дефиниция за тези длъжности. Примерно изброяване на подобни позиции беше дадено в Наредба 63 за прилагане на Указ 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица, която вече е отменена (ДВ, бр. 61 от 10.07.2020 г.). Това беше очаквано, тъй като с § 51 от ПЗР към ЗИД на Закона за независимия финансов одит беше отменен Указ № 1074 от 1974 г. за ограничаване заемането на отчетнически, материално-отговорни и други длъжности от  осъдени лица, а Наредба 63 беше издадена на основание чл. 2 от отменения указ.

Въпреки отмяната на Наредбата, считам че тя все още може да се ползва за ориентир по въпроса кои длъжности са отчетнически: касиерите, магазинери, домакини, щандисти, началник складове, снабдители, инкасатори, касиер-маркировачи, отчетници на билети и ценни книжа, управители на магазини, аптеки, хотели, заведения за обществено хранене, пласьори, бюфетчици и др. Наредбата включваше в кръга на отчетниците и лицата, които не са назначени на отчетническа длъжност, но фактически изпълняват отчетнически функции – събират, съхраняват, разходват и отчитат обществени парични или материални ценности, независимо от изпълняваната от тях основна работа.

Следователно не е необходимо длъжността непременно да е обозначена като отчетническа, за да се ангажира отговорността на служителя по специалните правила на Кодекса на труда. Разбира се, препоръчително е в длъжностните характеристики за длъжностите, включващи отчетнически функции, това да е изрично посочено (още повече сега, когато изводите се обосновават по тълкувателен път и лесно могат да възникнат спорове). По този начин се създава яснота и за самия служител, че заеманата от него длъжност го поставя в позицията на отчетник. Дори обаче да липсва изрично указание в този смисъл, анализът на трудовите функции на служителя пак може да обоснове извода за отчетническия характер на длъжността, съответно да се приложат по-строгите правила на отчетническата имуществена отговорност.

С уважение:

Още за имуществена отговорност:

Нормативна рамка

КТ