Глоби и санкции при нарушаване на трудовото законодателство

Нарушението на законите и на подзаконовите актове, които регулират трудовите отношения може да се изрази в различни отговорности: граждански, дисциплинарни, административнонаказателни и наказателни. Всяко правонарушение  има свое основание, видове санкции, лица, на които ще се наложат санкциите, предпоставки и ред за реализиране.

Наказателна отговорност възниква за нарушения на правната уредба на трудовите правоотношения, които са престъпления съгласно Наказателния кодекс (НК ).

Такива са например престъпленията по чл. 136 НК - злепоставяне – за умишлено или по непредпазливост нарушаване на правилата за безопасност на труда; чл. 123 и чл. 134 НК – причиняване на смърт, тежка или средна телесна повреда поради професионална непредпазливост – когато незнанието или немарливото изпълнение на дейността, представляваща източник на повишена опасност са свързани с нарушаване на правата за безопасни и здравословни условия на труда; чл. 172 НК - престъпления против трудовите права на гражданите - съзнателно създаване на пречки на някого да постъпи на работа или принуждаване да напусне работата поради неговата раса, народност, религия, членство в партия, социален произход и т.н. Престъпление по чл. 172, ал. 2 НК е когато длъжностно лице не изпълни заповед или влязло в сила съдебно решение за възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител. Законово изискване е, че административното наказание се прилага само, ако нарушителят не подлежи на по-тежко наказание, а това са наказанията по НК за извършено престъпление по НК. Наказателната отговорност поглъща административната.

Основните общи въпроси на административнонаказателната отговорност са уредени в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Нарушенията на правната уредба на трудовите правоотношения е уредена в Кодекса на труда, като тази уредба е специална по отношение на общата уредба в ЗАНН.

Съгласно чл. 412а КТ, за нарушения на трудовото законодателство се налагат следните видове административни наказания:
1. глоба - на физическите лица;
2. имуществена санкция - на юридическите лица и за едноличните търговци.
 

Съгласно чл. 413 КТ, който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лева. За повторно нарушение глобата е от 500 до 1000 лева. Това нарушение може да бъде умишлено или по непредпазливост.

Работодател, който не осигури здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. За повторно нарушение -  имуществена санкция или глоба от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба от 5000 до 20 000 лв.

Повторност е налице само, ако нарушението е от същия вид и е в рамките на 1-годишен срок от предходното наказание. Ако в едногодишния срок съответното лице извърши не само второ нарушение, но и трето или четвърто и т.н. нарушение, наказанието е все за повторно нарушение.
 

Нарушения може да има и на други правила на правната уредба на трудовото законодателство. Те включват нарушения, свързани с трудовия договор, работното време, извънредния труд, почивките, отпуските, професионалната квалификация, социално-битовото обслужване, специалната закрила на някои категории работници или служители и др. Обхванати са нарушенията, свързани с трудовите права, извън условията за безопасни и здравословни условия на труд.

Съгласно чл. 414 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. За повторно нарушение наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.

Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.Това са нарушения на правилата за сключване на трудов договор и постъпване на работа.

Санкции има и за работодатели, които не изпълнят задълженията си за информиране и консултиране, или пък нарушат правото на информация и консултации в случаи на масово уволнение. При нарушаване на разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказват с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.

Съгласно чл. 415, ал. 1 КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Съгласно ал. 2 на чл. 415 КТ, работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта (чл. 415а КТ).

Отговорност за маловажно нарушение се носи в случаите, когато нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от него не са произтекли вредни последици за работници и служители. Тогава, съгласно чл. 415в КТ работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Не може да има маловажност при нарушенията, свързани със задължителното сключване на трудов договор и неговата задължителна писмена форма (чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ).
 

Съгласно чл. 415г КТ, до издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение наказващият орган и нарушителят могат да постигнат споразумение, освен в случаите, когато деянието е престъпление.

Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласието на наказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. извършено ли е деянието, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е виновно и съставлява ли административно нарушение;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието.

Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния, предвиден за конкретното административно нарушение.

Споразумението се подписва от наказващия орган и от нарушителя или от негов изрично упълномощен представител.

В 14-дневен срок от подписване на споразумението изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“(ИА "ГИТ") или оправомощено от него длъжностно лице издава решение.

Споразумението се одобрява, ако:
1. са спазени изискванията на закона;
2. определената с него глоба или имуществена санкция е заплатена или обезпечена по сметка на контролния орган.

Решението не подлежи на обжалване.

Споразумението влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление.

В случаите, когато споразумението не бъде одобрено, административнонаказващият орган издава наказателно постановление.
 

Законодателят е уредил и разсрочване на задълженията. Съгласно чл. 415д КТ, по искане на нарушителя или на негов изрично упълномощен представител за вземанията от влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителния директор на ИА "ГИТ" или оправомощено от него лице, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.

Разсрочване се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на нарушителя не са достатъчни за погасяване на задълженията му по влезли в сила наказателни постановления, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще бъде в състояние да ги изплати.

За периода на разсрочване нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.

Разсрочване не се разрешава по отношение на работодател, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност

Решението за разсрочване се издава от:
1. директора на дирекция "Инспекция по труда" - за задължения от имуществени санкции до 5000 лв. - за срок до една година, а за задължения от глоби до 5000 лв. - за срок до две години;
2. изпълнителния директор на ИА "ГИТ" - за задължения над 5000 лв. - за срок до три години.

С решението за разсрочване се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в т. ч. последиците от неспазването им.

За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията по влезлите в сила наказателни постановления.

Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.
 

Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от контролни органи на Инспекцията по труда. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган.

Актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на тридневен срок от датата на вписването, или след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с този кодекс не е установен друг ред.

Наказателните постановления, с които се налагат административни наказания по чл. 415в, не подлежат на обжалване пред съда.

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА"ГИТ" към МТСП. Тя осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение.