Еднократен бонус в база за изчисляване на на болнични и платен годишен отпуск

За да се прецени, дали „еднократният бонус“ влиза в базата за изчисляване на паричните обезщетения поради временна неработоспособност и в базата за изчисляване на платения годишен отпуск, трябва първо да се уточни дали този „еднократен бонус“ влиза в брутното трудово възнаграждение по Кодекса на труда (КТ) и дали е осигурителен доход по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). От съществено значение е какъв е поводът и конкретните заслуги на лицето за изплащане на този „еднократен бонус“. От значение е дали този еднократен бонус е свързан с трудовата дейност на лицето, с резултатите от положения труд или се изплаща по друг някакъв повод, който не е свързан с полагането на труд по трудовото му правоотношение, например Коледа или Великден.

По отношение на платения годишен отпуск:

Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3 и чл. 224 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Следователно, само в случай че посочения в запитването „еднократен бонус“  влиза в някое от посочените по-горе видове възнаграждения, то този бонус може да бъде включена в базата за изчисляване на платения годишен отпуск или обезщетението при неползван платен годишен отпуск.

По принцип еднократното допълнително материално стимулиране, ако е изплатено като “еднократна коледна добавка”, няма характер на работна заплата, поради което по своята същност то не е задължително. Този вид плащане има характер по-скоро на вид бонус за работниците и служителите, който работодателят може да възприеме като подход за стимулиране на наетите лица, отчитайки техния принос в изпълнението на трудовите им задължения.
 
По отношение на базата за изплащане на паричните обезщетения поради болест

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.

Съгласно чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички брутни месечни възнаграждения от трудова дейност. Влизат ли еднократните бонуси в брутното трудово възнаграждение по смисъла на КСО и дали бонусите са осигурителен доход?

Ако еднократните бонуси се дават за сметка на социалните разходи, в чл. 6, ал. 12 от КСО е указано, че върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3 и 5.

Бонусите могат да се разгледат и от друга гледна точка. Те могат да бъдат и елемент на допълнителното трудово възнаграждение за  допълнително положен труд или за постигнати по-добри резултати извън основната работна заплата, т.е. форма на допълнително материално стимулиране (ДМС). Те могат да се нарекат и премия и 13-та заплата и пр. Общите средства за тях може да се предвидят предварително от работодателя и да се раздават на изявилите се в процеса на  изпълнението на трудовите им задължения чрез допълнително натоварване за извършване на допълнителни или срочни и неотложни задачи, за по-добри качествени прояви, допринасящи за повишаване на ефективността, и други подобни. Този еднократен бонус може да се изплати за постигнати добри резултати през цялата календарна година или за определен период от време през годината. При постигнати икономии от ФРЗ също могат да се изплатят еднократни бонуси.

Ако бонусите се дават като 13-та заплата, или като ДМС, или сато премия, тези доходи са осигурителен доход.

Имайки предвид всичко изложено по-горе, след като се определи естеството на „еднократния бонус“ и повода за изплащането му, ще се определи дали това е доход, който влиза в базата за определяне на обезщетението за платен годишен отпуск и за паричното обезщетение поради болест.

С уважение: