Допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за работа при един и същ работодател

Още за клас прослужено време:

Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е отдавна познато на българската трудовоправна система, но едва ли би било преувеличено да се каже, че уредбата му винаги е била дискусионна. Понастоящем то е уредено в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Отменената през 2007 г. Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения предвиждаше допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа (известно още като „клас прослужено време“). Терминът е придобил гражданственост и все още се употребява, макар че с приемането на сега действащата Наредба за структурата и организацията на работната заплата законодателната концепция при уредбата на това допълнително възнаграждение беше променена и доразвита. Идеята беше възнаграждението да се обвърже не просто с придобития стаж, а и с натрупваната в годините по-висока лична квалификация, знания, умения и рутина. Именно това трябваше да отрази и промяната в наименованието му: правото на допълнително възнаграждение възниква на базата на прослуженото време и на придобития през това време професионален опит.
           
И до днес противници на съществуването на разглежданото плащане подчертават, че то е наследство от социалистическото законодателство и е непознато на повечето съвременни западноевропейски правни системи. Някои автори застъпват, че само по себе си възнаграждението за трудов стаж и професионален опит представлява дискриминационна практика, поставяща в по-неблагоприятно положение младите спрямо възрастните служители, често пъти за еднакъв и равностоен труд. Поддръжниците на обратната теза също излагат убедителни аргументи – например, че ежегодното гарантирано увеличаване на заплатата повишава мотивацията на работниците и служителите и е предпоставка за тяхната лоялност. Евентуалното му премахване ще намали размера на доходите и би имало негативен социален ефект. Представители на синдикалните организации често посочват, че отпадането на надбавката за клас прослужено време на държавните служители през 2012 г. е довело именно до подобни негативни ефекти.   
           
Излишно е тук да се фокусираме върху темата доколко целесъобразно е съществуването на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Въпреки периодично излаганите в публичното пространство предложения за премахването му, за момента то е част от действащата правна система и поставя редица практически проблеми.
 

 
Пример: Служител постъпва за първи път на работа на 1 март 2016 г. с основна заплата – 1000 лв. На 1 март 2017 г. придобива правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер 0,6% върху основната работна заплата, т. е. 6 лв. на месец. На 1 март 2018 г. размерът на възнаграждението ще се увеличи с още 0,6% и ще стане общо 1,2% или 12 лв. и т.н.

Съгласно чл. 12, ал. 2 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Следователно сключването на допълнителни споразумения за промяна на длъжността не следва да се отразява на размера на това възнаграждение. Възможно е служителят първоначално да е назначен като технически сътрудник, впоследствие да стане например експерт по продажбите, офис мениджър и т.н. – целият му предходен стаж в същото предприятие се зачита за целите на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Понякога в практиката възникват колебания по въпроса следва ли времето, в което работникът или служителят не полага труд поради ползването на различни видове отпуски – по майчинство, временна неработоспособност, неплатени отпуски и пр. – да се взема предвид за целите на определянето на разглежданото допълнително трудово възнаграждение. Отговорът на този въпрос зависи от това дали съответния период се признава за трудов стаж. На Интернет-страницата на МТСП, в рубриката „Често задавани въпроси“, са дадени множество разяснения в посочения смисъл, напр. за отпуските по майчинство: „Съгласно чл. 163, ал. 10 и 164, ал. 4 КТ времето, през което се полза отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ – за бременност и раждане и по чл. 164, ал. 1 КТ – за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст, се признава за трудов стаж. Този трудов стаж се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатият на това основание трудов стаж е зачетен за такъв като време, през което е съществувало трудово правоотношение на същата длъжност или професия.“ Трудовият стаж, придобит по време на майчинство и временна неправоспособност, се зачита и за стаж по специалността – напр. учителски стаж и др.

доц. д-р Андрей Александров