Кои работодатели ще могат да кандидатстват за компенсация от 60% от брутните заплати на служителите си

Още по темата:

В условията на обявено извънредно положение поради пандемията на коронавирус икономиката неизбежно търпи негативи. Много предприятия са изправени пред невъзможността да посрещат разходите си, включително за труд, а все по-често в публичното пространство се чуват тревожни прогнози за настъпваща глобална рецесия.  На този фон редица европейски държави се опитват да въведат пакет от антикризисни мерки за стимулиране на икономиката: т.нар. „данъчни ваканции“, обособяване на целеви фондове за подпомагане на засегнатите бизнеси и т.н. При все че България не е сред икономически силните държави в ЕС, има резон в критиките към българската законодателна и изпълнителна власт, че у нас бизнесът получава твърде скромна подкрепа в тези тежки времена.

На 20.03.2020 г. Народното събрание прие Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), обн. ДВ, бр. 28/24.3.2020 г. ЗМДВИП има обратна сила, считано от 13.03.2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на обнародването. ЗМДВИП въвежда специални мерки в редица основни области: трудови правоотношения и социално осигуряване; финансова помощ за работодателите; данъчно облагане и годишно приключване; миграционни въпроси и др. Така например е предвидено, че се удължават сроковете за подаване на годишните данъчни декларации по ЗКПО и ЗДДФЛ за 2019 г. и плащане на данъка, включително данъка върху разходите; за публикуване на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади от предприятията; за публикуване на декларация, че предприятието не е извършвало дейност през отчетния период. Дължимите авансови вноски за периода от януари до юни 2020 г. се определят с декларация до 15.04.2020 г., в  случай че предприятията не са подали годишна данъчна декларация преди влизане в сила на ЗМДВИП.

Тук няма да бъдат разглеждани всички данъчни и финансови мерки, предвидени в закона, а само анонсираната още преди седмица от правителството и добила популярност като „мярката 60 %“. Става дума за предвидената в § 6 ПЗР на ЗМДВИП възможност по време на действието на този закон, но за срок, не по-дълъг от 3 месеца, НОИ да превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за работници и служители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставената от АЗ писмена информация. Те са сметка на фонд „Безработица“ на ДОО. Ако осигурителят (работодателят) не изплати пълния размер на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, той връща получените средства.

Без съмнение, идеята е добра. Изпълнението ѝ обаче е крайно незадоволително. Практически разпоредбата не дава никаква яснота по какви критерии, кои работодатели и в кои сектори ще могат да се възползват от мярката. Вместо това е предвидена неоправдано широка законова делегация за изпълнителната власт да се разпорежда с публичните средства в осигурителните фондове.


Според чл. 2 от Проекта на ПМС, за изплащане на посочените компенсации ще могат да кандидатстват работодатели, които:
(1) са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
(2) в месеца, предхождащ въвеждането на извънредното положение, повече от 50 на сто от работниците и служителите са наети в сектори и икономически дейности, за които е наложена забрана или ограничение на дейността в периода на извънредното положение, посочени в Приложение 1. Това са:
- Търговци на дребно в молове, но без търговците на хранителни стоки, напитки и цигари;
- Различни видове пътнически транспорт;
- Хотели и други подобни места за настаняване;
- Туристическо и друго краткосрочно настаняване;
- Ресторанти и заведения за бързо обслужване;
- Питейни заведения;
- Прожектиране на филми;
- Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации;
- Артистична и творческа дейност;
- Други дейности в областта на културата;
- Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих;
- Поддържане на добро физическо състояние.
(3) Със заповедта за преустановяване на дейността е спряна работата на минимум половината от списъчния състав на персонала;
(4) нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината;
(5) не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
(6) през периода, за който се изплащат компенсациите, не получават финансиране от държавния бюджет, ЕСФ или други публични средства за заетостта на работниците и служителите по чл. 1, ал. 3;
(7) запазят заетостта на лицата, за които са получили компенсация, за период не по-малък от 3 месеца след изтичане на периода, за който се изплащат компенсациите;
(8) не прекратяват трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда за периода, за който се изплащат компенсации;
(9) нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаване на заповедта за преустановяване на работа.

Кандидатстването за изплащане на компенсации ще става в съответното бюро по труда по месторабота на съответните работници и служители, за които се иска компенсация със заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението и документите към него се разглеждат от комисия, определена от директора на бюрото, в срок до 7 работни дни от подаването му, като декларираните обстоятелства се проверяват служебно през НАП и инспекцията по труда.

Работодател, получил компенсации, е длъжен за този период да изплаща на съответните работници и служители пълното брутно трудово възнаграждение, като така разликата от 40% остава за негова сметка. Ако работодателят не плати пълния размер на брутната заплата на работниците, за които са предоставени тези средства, той ще трябва да ги възстанови на ДОО. В проекта на постановление се добавя също, че работодател, който е получил компенсации, но не изпълни задължението си да запази на работа хората, за които са получени плащанията, включително и до 3 месеца след приключване на плащанията, ще трябва да възстанови получените суми със законната лихва от момента на получаването до окончателното им изплащане. Ако те не бъдат внесени доброволно към държавния бюджет, ще бъдат събрани принудително по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.


Първо, адресатите на тази мярка няма да са много. Не само кръгът на икономическите дейности е силно стеснен, но и критериите за кандидатстване са многобройни и трудно изпълними. Второ, дори да отговаря на всички условия за кандидатстване, работодателят трябва сериозно да обмисли рисковете, още повече предвид несигурността относно обявеното извънредно положение и неговата продължителност. Не е изключено удължаване на първоначално обявения едномесечен период на извънредното положение, а това означава натрупване на нови разходи, които предприятията трябва да посрещнат, при условията на минимални или никакви приходи. На този етап трудно някой може да гарантира запазването на трудови правоотношения в следващите месеци, а ако се стигне до прекратяването им, работодателят ще трябва да върне получените средства и то с лихви. Трето, необосновано дълъг изглежда срокът за разглеждане на заявленията от 7 работни дни. В създалата се кризисна ситуация е препоръчително административните срокове и процедури да се облекчават, вместо да стават излишно тромави.

доц. д-р Андрей Александров