Допълнителни трудови възнаграждения в системата на ДАНС

1. Съгласно чл. 43, ал. 1 за ЗДАНС служители на Държавна агенция „Национална сигурност“ са: (1) държавните служители по този закон; (2) държавни служители; (3) лицата, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители по ЗДАНС се урежда с този закон, статутът на държавните служители се урежда със Закона за държавния служител, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗДАНС.

Съгласно чл. 70 от ЗДАНС брутното месечно възнаграждение на служителите на агенцията се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от закона са уредени допълнителните възнаграждения, които се изплащат към основното месечно възнаграждение на държавните служители, сред които: по т. 2 – за специфични условия на труд - при условия, по ред и в размери, определени с наредба на председателя на агенцията; и по т. 6 за постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка.

В чл. 73, ал. 4 от закона е изрично предвидено, че лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителните възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 2 и 6.

Уредбата на допълнителното възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е детайлизирана в нарочна Наредба № I-6 от 12.10.2012 г. за условията, реда и размерите на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност“, издадена от Председателя на ДАНС. Цитираната Наредба предвижда, че допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд не се изплаща по време на неплатен отпуск, както и за срока на отстраняване от длъжност. Допълнително възнаграждение за специфични условия на труд не се изплаща още за времето на командироване, курс или специализация в страната и в чужбина с продължителност над два месеца (чл. 5, ал. 1 и 4 от Наредбата). По аргумент на противното, в останалите случаи, когато не е изрично изключено, възнаграждението е дължимо и следва да се изплаща.

2. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Как се изчислява брутното трудово възнаграждение за времето на ползване на платен годишен отпуск е определено в чл. 17 от НСОРЗ, като съгласно ал. 1, т. 3 от разпоредбата в базата се включват допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Следователно основният въпрос, на който трябва да се даде отговор тук, е дали разглежданото възнаграждение е с постоянен характер.

Според чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ „с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период; промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; участие в печалбата; други“. Най-общо тази разпоредба дава правното основание да се изплащат допълнителни трудови възнаграждения, извън изрично уредените в трудовото законодателство. Изброяването в нея е примерно (за което свидетелства думата „други“ в края на текста), т.е. най-разнообразни плащания могат да бъдат въвеждани от работодателя или да се договарят между страните по трудовото правоотношение. На още по-силно основание допълнителни трудови възнаграждения могат да се въведат със закон. Такъв е разглежданият тук случай: според чл. 73, ал. 4 от ЗДАНС лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителните възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 2 и 6. Това са допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд - при условия, по ред и в размери, определени с наредба на председателя на агенцията и за постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка.

Съгласно чл. 15 от НСОРЗ с постоянен характер са допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и за придобит трудов стаж и професионален опит. Освен тях „за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време“ (чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ). Разглежданите плащания покриват това изискване. Ето защо считам, че те трябва да се включат в базата за изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск.

В случай че работодателят отказва да включи допълнителните възнаграждения в базата за изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск, спорът може да бъде отнесен за решаване пред съда. Давностният срок за завеждане на иска съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ е тригодишен.

3. За пълнота може да се посочи, че е възможно мотивът на работодателя да изключи разглежданото допълнително възнаграждение от базата за изчисляване на възнаграждението за времето на ползване на платен годишен отпуск, да е чл. 107а, ал. 19 от КТ („Възнаграждението за платен годишен отпуск и обезщетенията по този кодекс за служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, се определят въз основа на индивидуалната основна месечна заплата към датата на започване ползването на отпуска или датата на възникване на основанието за получаване на съответното обезщетение.“). Допълнителните условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация по чл. 107а от КТ обаче са въведени, за да доближат статута на тези лица до условията на труд на държавните служители в същата администрация. Правилото кореспондира с чл. 60, ал. 1 от ЗДСл., според който за времето на платения годишен отпуск държавният служител получава основна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска. За държавните служители в ДАНС очевидно не се прилага общото правило на чл. 60, ал. 1 от ЗДСл., а специалното правило на чл. 83, ал. 3 от ЗДАНС (за времето на платения годишен отпуск държавните служители в агенцията получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска). По същия начин и за служителите по трудово правоотношение в Агенцията няма да се приложи чл. 107а, ал. 19 от КТ, който е насочен към различен кръг служители по трудово правоотношение в държавни администрации, а общият ред на Кодекса на труда за изчисляване на възнагражденията за времето на ползване на отпуск по чл. 177 от КТ, защото това е „еквивалентното“ правило на чл. 83, ал. 3 от ЗДАНС. Всяко противно тълкуване би било проява на дискриминация и различно третиране на лица, работещи в една и съща администрация и при сходни условия на труд. Не случайно и законодателят, когато урежда статута на служителите по трудово правоотношение в ДАНС, препраща към ЗДАНС и Кодекса на труда – т.е. към общия ред на Кодекса на труда, а не към специалния режим на чл. 107а от КТ. Ако се имаше предвид препращането да е само към чл. 107а от КТ, това щеше да е изрично посочено в чл. 43 от ЗДАНС.

С уважение:

Още за възнаграждения:

Нормативна рамка

ЗДАНС

Наредба № I-6 от 12.10.2012 г. за условията, реда и размерите на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност“

ЗДСл.

КТ