Неспазване на чл. 42, ал. 3, т. 1 от ЗДДФЛ от работодател при входирана молба от служителя

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

Годишният данък се определя от работодателя по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето (чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ).

Работодателят по основното трудово правоотношение, извършва и преизчисляване на облекчението на годишна база. Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се намалява с годишния размер на данъчното облекчение - 7920 лв., без оглед броя на месеците през годината, за които е валидно решението на ТЕЛК.

Ако работодателят не извърши годишно преизчисляване на данъка и в срок до 31 януари на следващата година и не удържи/ възстанови възникналата разлика, подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от лицето е задължително. Декларацията се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

След като лицето желае работодателят да му удържа данък, а НАП да му го възстановят, това е негово право. Освен това желанието му е изразено в молба, която освобождава работодателя от задължението да удържа данъка и не носи наказателна отговорност за това.