...или използвайте търсачката Разширено търсене

Документиране на дължимо възнаграждение

Красимира Гергева Отговор, предоставен от
Красимира Гергева
Екперт
на 10 Дек 2020 favorite
Въпрос:

Имам управител на фирма, който прекратява отношенията си с компанията през август 2020 г. При напускане сключва договор с едноличния собственик на фирмата и със самата фирма (чрез новия ѝ управител), в който договаря, че при настъпване на определено събитие в бъдещето в рамките на определен краен срок, той ще получи допълнително възнаграждение. Лицето не е ангажирано с никаква допълнителна работа по случая. Идеята е, че това възнаграждение той ще получи за работата си до момента на прекратяването на отношенията само ако фирмата постигне определен резултат в определен срок (тъй като работата му до момента на прекратяване е била изцяло свързана с гонене на въпросния срок и той е положил всички необходими усилия). Та събитието е факт и възнаграждението му е дължимо. Как бихте ме посъветвали да го документираме? Според мен няма основание за осигуряване и НПР и е редно да му се изплати брутната сума, като той си внесе 10% данък. Правилно ли разсъждавам? Управителят беше на ДУК, осигурен на максимален осигурителен доход.


Отговор:
Аз бих Ви посъветвала да бъде изготвена заповед, в който да бъде записано, че въз основа на настъпилото конкретно събитие /точната дата, на която е постъпило/ и във връзка със сключения договор между стария управител и собственика на фирмата и новия управител в качеството на представляващ фирмата на лицето /три имена и ЕГН/ да бъде изплатено уговореното възнаграждение.

Въз основа на тази заповед отразявате допълнителното възнаграждение като бонус към последното му възнаграждение. Удържате 10% данък върху сумата и му изплащате разликата. Това означава, че ще трябва да направите корекция на декларация образец 1 за м.08 2020 г. за това, а данъкът ще декларирате заедно с данъците, платени през месец декември 2020 г.

Правилно смятате, че нямате основание за осигуряване, НПР също, защото това не е граждански договор, но пък лицето не е и самоосигуряващо се, за да му вмените задължение на основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, т.е. само да си внесе 10% данък. Най-правилно е въпросното допълнително възнаграждение да бъде отразено като доплащане към последното му получено трудово възнаграждение.

С уважение:

 
 
Нормативна рамка

КТ

ЗДДФЛ

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x