Давност на дни неизползван платен отпуск

Редът за ползване на платения годишен отпуск е регламентиран в чл. 173 - 176а от Кодекса на труда (КТ).

По принцип и съгласно чл. 173, ал. 5 от КТ, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по чл. 176, ал. 2 от КТ, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Съгласно чл. 176а от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

В случая, аз считам, че отпускът не е отложен поради важни производствени причини или поради ползването на друг вид отпуск от работника или служителя със съгласието на работодателя, например болест, майчинство, отглеждане на дете и т.н.

Затова, трябва да се приложи текста на чл. 176а от КТ, съгласно който, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Аз приемам, че няма причини, за да не се ползва отпуска за 2018 г. през 2018 г. и 2019 г., поради което давностният срок, според мен, може да се счита за изтекъл от01.01.2021 г., т.е. трябва да се ползва отпускът за 2018 г. до края на 2020 година.
 

С уважение:

Още за платен годишен отпуск: