3 практически примера за СИРВ и попълване на декларация образец 1

Пример 1: Работник работи на смени по 12 часа, при СИРВ с период на сумиране 1 месец. Работната смяна е 12 часа - дневна от 08.00 до 20.00 часа и нощна от 20,00 до 8,00 часа на следващия ден. Графикът за месеца е съставен със 184 часа нормочасове, 23 работни дни по календар.
 
8 дневни смени х 12 часа= 96 часа
 
7 нощни смени х 12 часа = 84 часа + 8,00 часа приравнен нощен труд = 92,00часа
 
С цел ограничаване на извънредния труд в графика е предвидена една допълнителна почивка. Общо часове по график за месеца 96,00ч.+ 92,00 = 188,00 часа.  Извънреден труд над нормата = 4,00 часа
 
За месеца работникът отработва:
6 дневни смени по 12 часа = 72 часа;
5 нощни смени по 12 часа + 5,72 часа приравнен нощен труд = 65,72 часа
или общо 137,72 часа или 138:8=17 работни дни

Представя болничен лист за период от 7 календарни дни. За периода на болничния лист лицето е трябвало да отработи 2 дневни и 2 нощни смени.
 
Паричното обезщетение ще се изплати за:
- 2 дневни смени х 12 часа = 24 часа – за тези часове работодателят изплаща възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 от КСО
- 2 нощни смени по 13 часа = 26 часа – за тези часове НОИ изплаща парично обезщетение, превърнато в дни – 26 : 8= 3,25 или закръглено 3 дни
Общо 23 работни дни. 
 
Данните в декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ се подават така:
т. 16.1 = 138:8 = 17 отработени дни
т. 16.2 – 3 дни с право на парично обезщетение
т. 16.А – 3 дни с възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО
т.16.7 – 138

Пример 2:  Работник работи при СИРВ през ден по 12 часа, с период на сумиране 1 месец. Продължителността на работната смяна е 12 часа (от 08.00 до 20.00 часа).
           
Съставен е график с нормочасове  184 часа. С цел ограничаване полагането на извънреден труд в графика са предвидени две дежурства по 8 часа. Графикът съдържа 14 дежурства по 12 часа + 2 дежурства по 8 часа,  общо 184 часа.
 
Работникът отработва през месеца 11 смени по 12 часа = 132 часа и 1 смяна по 8 часа = 8 часа или общо 140 часа.
 
Болничният лист, който представя за 6 календарни дни и обхваща период, през който е трябвало да работи три дни по 12 часа - 36 часа + 8 ч. дежурство = 44 часа.
 
Паричното обезщетение се изплаща съобразно часовете по графика по време на болничния лист: 12 часа по 3 = 36 часа + 8 = 44 часа
 
От тях:
3 х 8 = 24 часа възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО от работодателя
44 часа – 24 часа = 20 часа парично обезщетение от НОИ или 20 часа: 8 часа = 2,5 дни = 3 дни

Данните в декларация образец 1„Данни за осигуреното лице“ се подават така:
т. 16.1 - 17 отработени дни – 136 часа
т. 16.2 – 3 дни с право на парично обезщетение от НОИ
т. 16.А – 3 дни с възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО от работодателя
т. 16.7 – 140 часа
т. 16.8 – 4 часа

Пример 3: Работник работи през ден по 12 часа, при СИРВ с период на сумиране 1 месец. Продължителността на работната смяна е 12 часа (от 08.00 до 20.00 часа).
 
Съставен е график с нормочасове  184 часа.Предвидени са две дежурства по 8 часа. Графикът съдържа 14 дежурства по 12 часа + 2 дежурства по 8 часа,  общо 184 часа.
 
Работникът отработва 13 смени по 12 часа = 156 часа и 1 смяна на 8 часа = 8 часа или общо164 часа.
 
Представя болничен лист за 5 работни дни, през които е трябвало работи – 12 ч. на смяна и 8 ч. на дежурство - общо 20 часа.  Норма за месеца 23 работни дни по календар х 8 часа = 184 часа
 
Паричното обезщетение ще се изплати съобразно часовете в графика, които не е изработило лицето поради заболяването – 8 часа + 12 часа = 20 часа, които се заплащат от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО. Превърнато в дни 20/ 8 = 2,5 или 3 дни
 
Данните в декларация образец 1„Данни за осигуреното лице“ се подават така:
т. 16.1 = 164 : 8 = 20,5, но тук се посочват само 20 отработени дни, които допълват месеца до нормата от 23 работни дни, тъй като   извънредния труд не се посочва като дни
т. 16.А – 3 дни с възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО от работодателя
т. 16.7 -164 часа (20х8+4)
В т. ч. т. 16.8 – 4 часа извънреден труд
 
Накрая на всеки месец следва да се съставя присъствена форма. В нея следва да са посочени нормалните работни часове за съответния месец и часовете, реално изработени от служителите, като в отделна колона се отчита разликата между нормалните за месеца и реално изработените часове. Работните часове се изравняват в рамките на периода на въведеното сумирано работно време. Ако са изработени часове над нормата за целия период, те се отчитат като извънредни и се декларират пред Инспекцията по труда като извънреден труд.