ЗДДС и приложението му при товарния транспорт - част II

 
Коментирайки услуги по транспорт на стоки, важна тема е прилагането на нулева ставка при този вид услуги. Чл.30 от закона определя, че облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

Текстът на този член се отнася само за облагаемите доставки, т.е за да бъде приложена нулева ставка, доставката трябва да е с място на изпълнение в България, определено по правилата на чл.22 от закона. Честа грешка е да се прилага нулева ставка, когато мястото на доставка е в друга държава. Така например, ако получателят на услугата е данъчно задължено лице, установено в Турция, а превозът на стоки е от България до Турция, доставката ще е с място на изпълнение там където е установен получателят, т.е в Турция. Невъзможно е да се прилага нулева ставка при тази доставка, защото тя не е облагаема по ЗДДС.
           
Доказването на нулевата ставка на международен транспорт става с изпълнение на изискванията на чл.23 от ППЗДДС.
 
Ако транспортът отговаря на условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 доставчикът може да приложи нулева ставка, ако разполага с:
- лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен;
- международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях;
- фактура за доставката.
 
Ако транспортът е по чл. 30, ал. 1, т. 3 , т.е  между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2, тогава не се изисква лиценз за международен превоз, но доставчикът следва да притежава:
 - превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;
- копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът;
- фактура за доставката
           
Нулева ставка се прилага и когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната и услугите - транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите почл. 49 от закона) – са оказани във връзка с транспорт между
1. трета страна/територия и трета страна/територия;
2. трета страна/територия и друга държава членка;
3. друга държава членка и трета страна/територия;
4. две точки на територията на една трета страна/територия.
 
Това правило се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по ал. 3 на чл. 23 от ППЗДДС и е извършен от същия превозвач.

Интересен е чл. 38б от ППЗДДС, който се отнася за доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя на услугата на основание чл.82 от закона. Тъй като транспортните услуги предоставени на регистрирани данъчно задължени лица в България, от доставчици, които са данъчно задължени лица и не са установени в страната, попадат в чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, данъкът става изискуем от получателя на услугата. За доказване на нулева ставка при международен транспорт, получателят следва да разполага с относимите документи по глава Четвърта от ППЗДДС. Това не винаги е възможно, тъй като чуждестранните доставчици не предполагат за изискванията в нашите нормативи, ето защо, за да се приложи нулева ставка на получените услуги по международен транспорт, следва да се изискват допълнителни документи от доставчиците като лиценз за международен транспорт на стоки при шосеен транспорт, международни превозни документи или  копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
           
При прилагане на нулева ставка при самоначисляване на данъка по чл. 82, ал. 2, т. 3, следва да се издава протокол по чл. 117 от закона, на основание чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС

ППЗДДС  чл.81
(6) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) Протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява.
 
 
ЗДДС приравнява на услуги по транспорт на стоки всички спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл.49, оказвани във връзка  с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него. Освен това законът определя, че спедиторска услуга е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.

Това приравняване на спедиторските услуги налага същите правила за определяне на мястото на доставка и доказване на нулева ставка, както при самите превозвачи.