ЗДДС и приложението му при товарния транспорт - част I
Отговор, предоставен отЕли Марова Експерт - ДДС и Данъчно облагане и такси
.jpg){kind=spacer}
Основните правила, определящи мястото на изпълнение на услугите по транспорт на стоки са регламентирани в чл. 22 от ЗДДС. Изхождайки то тези правила, първото нещо, което следва да се определи при такъв вид услуги е статута на получателя, т.е дали е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
От особена важност е да се знаят основните изисквания, на които следва да отговаря даден получател, за да бъде третиран като данъчно задължено лице. Определението за данъчно задължено лице в чл. 3 от ЗДДС е достатъчно само за субектите, установени в страната, но за установените в ЕС и трети страни следва да се приложи Регламент 282/2011 и по-точно чл. 18 и съответните т. 1 - 2 за получатели установени в ЕС и т. 3 за получатели установени извън ЕС.
Член 18
1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност ( 1 );
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
2. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
3. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
a) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Често пъти се допуска грешката да се приеме дадено лице, получател на услугата, за данъчно задължено лице само защото отговаря на условията на чл. 3 от ЗДДС, но това може да доведе до нарушаване на облагането с ДДС в страната или нарушаване на чуждо законодателство, когато мястото на изпълнение е в друга държава.
Ето защо най-важната стъпка при облагането на този вид услуги е определянето на статута на получателя и то по правилата на Регламента.
След като се определи статута на получателя, следват няколко варианта:
I. Получателят е данъчно задължено лице /ДЗЛ/
Чл. 22, ал. 3 регламентира, че мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.
В най-общия случай на чл. 21, ал. 2, когато транспортът не е предоставен на постоянен обект в страната, мястото на изпълнение ще е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и тук възможните варианти са три:
1. Получателят - ДЗЛ е установен в Европейския съюз. В този случай мястото на доставка е извън страната, затова не се облага по ЗДДС, съгласно чл. 86, ал. 3. Доставчикът следва да включи доставката във VIES декларацията, съгласно чл. 125, ал. 2 от закона
2. Получателят – ДЗЛ е установен в трета страна. В този случай мястото на доставка отново ще е извън страната и не се облага по ЗДДС, като доставката не се отразява във VIES декларацията, тъй като системата VIES е предназначена само за доставките на територията на ЕС.
3. Получателят -ДЗЛ е установен в България. В този случай мястото на доставка ще е в страната и за нея могат да се приложи общата ставка 20% или 0%, ако отговаря на условията за нулева ставка. Данъкът е изискуем от доставчика, съгласно чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС.
II. Получателят е данъчно незадължено лице /ДНЗЛ/
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 определят правилата за определяне на мястото на доставка на услугата транспорт на стоки според територията на изпълнение на самата услуга, а възможните варианти са два.
1. Превозът е на територията на ЕС и получателят е ДНЗЛ.
В този случай мястото на доставка ще е там където транспортът започва. Това може да създаде някои затруднения на доставчика. Ако приемем, че транспортът започва от България, тогава доставката е облагаема в страната.
Ако обаче транспортът започва от друга държава членка, тъй като получателят на доставката е ДНЗЛ, няма да има платец на данъка в другата държава членка, а това налага да се проучи законодателството на тази друга държава и праговете за регистрация там. Има държави с нулев праг за регистрация, което означава, че преди извършване на услугата, доставчикът ще е длъжен да се регистрира по ДДС в другата държава членка, след като ще извършва услуга с място на изпълнение на нейна територия и няма да има друг платец на данъка по доставката.
2. Превозът се извършва извън територията на ЕС и получателят е ДНЗЛ.
В този случай мястото на доставка ще се определи пропорционално на реализирания пробег. За пример може да разгледаме транспорт от България до Македония с получател данъчно незадължено лице. Транспортната услуга ще се раздели пропорционално като едната част ще включва изминатите километри от мястото на тръгване в България до граничния пункт, а другата част ще включва изминатите километри на територията на Македония. За пробега на територията на България доставката ще е облагаема по ЗДДС съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от закона. За да се приложи нулева ставка на данъка, за тази част на доставката е необходимо да са изпълнени условията на чл. 30 от закона и чл. 23 от ППЗДДС.
За втората част от пробега, мястото на изпълнение ще е извън страната и доставката ще е необлагаема. Тъй като за една такава доставка ще има два различни режима на облагане, следва да се определят две данъчни основи, пропорционални на пробега. Документирането на такива доставки може да стане с една фактура, съдържаща реквизитите по чл. 114 от ЗДДС и задължителен реквизит за основанието за прилагане на нулевата ставка - „чл. 30, ал. 1 от ЗДДС”, както и това за неначисляване на данък – „чл. 22, ал. 2 от закона”. Не е проблем документирането да стане и с две фактури, като за доставката с място на изпълнение извън територията на страната се издаде фактура съобразно изискванията на чл. 111а, ал. 3 от ЗДДС.
Това разделяне на данъчната основа пропорционално на пробега обаче, създава известно противоречие и неудобство за превозвачите, тъй като цената на транспортната услуга не включва само разходи за пробег, а в нея са калкулирани всички останали разходи като пътни такси, винетки, командировъчни, застраховки и други, които не са пропорционални на пробега. Ето защо повечето превозвачи пренебрегват това разделяне и издават една фактура с обща данъчна основа. Само по себе си това нарушение не нарушава фиска, затова и данъчните органи не обръщат особено внимание на това. Правилното документиране би имало значение за самите доставчици, в случаите,когато не могат да докажат нулева ставка и следва да направят корекция по чл. 39 от ППЗДДС
Втора част четете тук: ЗДДС и приложението му при товарния транспорт - част II
.png)
Подобни статии
16Окт2019
Отчитане и данъчно третиране на разходите за винетки, такси за магистрали, паркинги, гориво и други подобни
от Евгени Рангелов
16 Окт 2019
20Авг2018
Облагане с данък върху таксиметров превоз на пътници по ЗМДТ
от Пламен Ангелов
20 Авг 2018
08Май2018
Отчитане на приходите от извършените транспортни услуги
от проф. д-р Стоян Дурин
08 Май 2018
02Май2018
Организация на отчитането на дейността на предприятията от автомобилния транспорт
от проф. д-р Стоян Дурин
02 Май 2018